Искаше ми се да кръстя поста как да направим време за всичко (how to make time) вместо как да намерим време за всичко (how to find time) – само че на български май не правим време, все го намираме. Но в крайна сметка, като се замисля – винаги вършим нещо точно за толкова време, колкото имаме; нито минутка повече или по-малко. С други думи, време има – и стига. Въпросът е как да направим така, че на нас да ни стигне… Проблемът на много от нас е, че искаме и бързаме да свършим всичко тук и сега. Тогава – как да излезем от омагьосания кръг „Бързам, нямам време!”?
Направете си план и го следвайте!
Колкото и тривиално да звучи, истина е. напишете на 1 лист 1-во, 2-ро, 3-то и се заемете с to-do листа лека-полека. Едно по едно, всичко ще бъде свършено рано или късно. Важно е постоянството и отхвърлянето на задачките в срок.
Приоритизирайте!
Изключително важно е да знаем и да можем да преценим какво да сложим най-отгоре в списъка със задачи. Не, те не са всички еднакво важни и не, те не трябва всички да бъдат свършени днес. Помислете и решете какво можете да отложите и до кога – и го сложете на съответното място в to-do листа си.
Създайте си ритуали!
Не е нужно специално облекло 
Ритуалите помагат да се фокусираме. Например, преглеждайте пощата си сутрин, докато пиете кафе (или чай) и актуализирайте списъка си със задачи – може би нещо наистина спешно е дошло през нощта и заслужава (трябва?) да бъде поставено преди всичко друго. Преглеждайте календара си за деня и се уверете, че имате достатъчно време за подготовка преди всяка среща. В блога има вече статия с тактики за по-добро управление на времето – ако е нужно… Ритуалите могат да са или да не са свързани конкретно с to-do листа – важно е да ни настройват на нужната за работа вълна 
Правете малки стъпки всеки ден!
Всичко тук и сега е непостижима задача за всекиго. Няма смисъл да се опитваме да я изпълним, защото крайният резултат обикновено е много стрес, разстроени нерви, разочарование, недоволство и неудовлетворение. Когато поставяме малки и постижими цели всеки ден, в края на деня затваряме компютрите и тефтерите с усмивка и често с очакване на следващия ден и малката победа, която ще извоюваме – точно както днес
Не насилвайте нещата!
В никакъв случай не трябва да поставяме летвата ниско, защото рискуваме да не се развиваме, а да затлачим собствената си работа на едно посредствено ниво. Но стремежът към непостижимото може да е също толкова опасен… ако се опитваме за 1 ден да извършим чудеса, за които са нужни месеци – в крайна сметка нито to-do листа ще е изчистен, нито ние ще сме доволни от себе си, нито ще сме се развили кой знае колко. Когато сами си вдигаме твърде високо летвата, обикновено започваме да си гоним опашката в отчаяни опити да започнем отнякъде, че един ден да завършим.
И тук отново се връщаме на т. 1 – направете си план и го следвайте! Винаги е по-лесно, когато има 1-во, 2-ро, 3-то… нещата са по-ясни тогава и по-лесни за изпълнение – особено когато говорим за работа.
Отърсете се от чувството за вина, когато вечер изключвате компютъра с още 10 неща, които не са свършени. Работа винаги ще има повече, отколкото може да свършим днес.
А вие как се справяте с липсата на време?
Аз се справям с безсъние и по-малко спане.
Но води до повече напрежение и като се натрупат няколко последователни безсънни нощи има доста недоизпипани неща.
Твоите съвети са лесни и полезни. Само трябва да приемем, че с насилване нещата повече могат да се объркат отколкото да постигнем повече.
Тази седмица се зарових в сайта на Робин Шарма и реших да вкарам в действие някои от неговите препоръки. Още съм на съвсем ранен етап, но например започнах да ставам в 5:00 ч., изключих тотално телевизора, гледам да не се разсейвам докато върша нещо, сутрин докато си правя упражнения си потготвям план-график за деня наум, пия кафе и започвам да действам
Pingback: Как да намерим време за всичко | Информ@ЛИЧНО