Когато започвах „кариерата” си на фрийлансър, трябва да си призная беше ми трудничко да избия някои вредни навици, които човек неизменно придобива, когато работи дълго време в офис. Виждам същите „проблеми” у всички начинаещи фрийлансъри, с които контактувам, та затова реших да напиша тази статия. Ето топ 3 неща, които трябва да направим, за да се насладим истински на свободата си като фрийлансъри.
Определяйте сами правилата си!
Искате да работите само 4 часа на ден? Направете го! (щом можете да си го позволите…) Искате да излизате в „отпуска” веднъж месечноза 4-5 дни? Направете го! (щом можете да си го позволите 
) Не искате непрестанно да ви контролират в скайп? Пресечете работодатели-клиенти с такива изисквания още в началото! Искате да излезете в сряда вечер и да се напиете безпаметно? Направете го! В четвъртък сутрин никой няма да пита за вас – нали крайният ви срок е в петък Да, толкова е лесно и просто, колкото звучи; всичко!
Отговаряйте само когато ви попитат!
Не се отчитайте на всички за всичко. Не е рядко срещано явление да е нужен доклад за (не)свършена работа всеки ден, сутрин и вечер, пред пряк шеф и други мениджъри. Да, ама не. Като фрийлансъри, вие сте наети професионалисти. От вас се очаква да изпълните поетите ангажименти. Никой не се интересува от вашето ежедневие и т. 5 от вашия to-do лист. Не давайте отчети за всичко – само тези, които ви поискат и когато ви ги поискат. За да не случите на клиент control-freak, прочетете за симптомите на некоректния работодател.
Колкото повече, толкова повече!
Любима реплика от… хайде да видим кой обича детски книжки (кажете ми в коментарите кой е казал тази крилата фраза и какво значение има тя за вас 
) Колкото повече работите – толкова повече пари ще правите. Колкото повече планирате, толкова повече контрол и свободно време ще имате. Колкото повече се отдавате на това, което вършите – толкова повече удоволствие ще изпитвате. Колкото повече споделяте щастието си – толкова повече хора ще запалите по това, което правите (включително начин на живот и работа, които имате). И така нататък до безкрай!
И запомнете – като фрийлансъри, никой вече не се прави, че ни плаща, така че и ние вече не трябва да се правим, че работим
А вие какви вредни навици от „нормалната работа” бихте оставили зад гърба си като фрийлансъри?
мечо пух:)))
”колкото повече, толкова повече”
ха-ха, Митак, не съм се и съмнявала, че ти ще знаеш кой е казал тази велика реплика
та, на по-важния въопрос – а ти от какви вредни навици от “нормалната” работа би се отървал, ако имаш шанс? 
на нощното ми шкафче стои един буркан с мед…ъъъъ.. една книга за Мечо Пух
и обикновенно го допълвам с: А още повече си е още повече 
Според мен въпроса е в това да се решиш и да се отдадеш на фрийланса, защото с двете дини под една мишница е много трудно. За справка мога да дам себе си
Иначе надъхващ пост, както винаги!
благодаря за коментара, Вяра! Това с напускането на “нормалната” работа и отдаването на фрийланс е доста индивудъално… аз съм на същото мнение като теб – ако аз трябваше да пробивам като фрийлансър, никога нямаше да успея, ако не се бях отдала напълно. Но има хора, които спокойно могат да работят “нормална” работа – на пълен или непълен ден, и същевременно през останалото си (свободно) време да поработват по проекти. не че ги разбирам как го правят де, но ги има
Аз мога категорично да заявя, че се отървах от вредният навик да чакам да ми свърши работното време.
Сега, просто си казвам: “Бре-е-е, то станало 17 часа вече. Как лети времето!”
Страхотна статия! Благодаря, Диана!
Диди, откакто ти следя блога адски много се надъхах да тръгна по този път, защото звучи като живота-мечта
Проблема е, че явно има някакъв период, който е преходен – от “нормалната” работа към фрийлансинга. Имам предвид, че не мога просто така да си напусна работата в момента и да започна да фрийлансърствам (хах, чуден глагол съчиних) изведнъж. Какво мислиш по този въпрос – колко време може да е нужно за това? Предполагам, че трябва да започна да се занимавам с фрийланс проект, докато и работя сегашната си работа. Мерси за вниманието 
Здравей, Иво! Благодаря за хубавия коментар – надявам се и занапред да те надъхвам с писанията си. За мен фрийлансърстването (ха-ха!) наистина е живот –мечта
Да отговоря на въпроса ти – хм, чакай, не мога да отговоря… Аз лично бях безработна като започнах да се занимавам с фрийланс – иумах цялото време на света да си оправям профила, да си развивам уменията, да чета обяви и да пиша мотивационни писма. Но също така имах известно количество пари в банката, с които да обезпеча транзитния период, докато реално започна да изкарвам някакви пари, а чак по-късно – достатъчно. За мен това беше идеалнчият вариант, защото аз не мога 2 дини да нося под мишница – за мен е немислимо да имам „нормална” работа и едновременно с това да рааботя по проекти за допълнителни доходи или с цел – пробив като фрийлансър. НО – това, че аз не мога да го сторя, не означава, че не е възможно. Това е много индивидуално решение, което сам трябва да вземеш и да си начертаеш план, за да достигнеш целта. Каквото и да решиш обаче (да работиш по проекти паралелно с другата си работа ИЛИ да напуснеш и да се хвърлиш в океана), трябва да си се подготвил психически и финансово, че може да отнеме месеци (1,2,5,10 – въпрос на шанс) преди да успееш да спечелиш качествен проект и да започнеш да изкарваш някакви (а в последствие достатъчно) пари от това. Да не говорим колко много зависи от сферата ни на работа – ако сис със специални умения, ок. Ако си без специални умения – горното се превръща в още по-трудно достижима приказка, защото без специални умения се нареждаш до много пакистанци, индийци, филипинци, които по всяка вероятност ще те бият по цена всеки път, а качеството на работа ще е същото…
Че дълго стана – надявам се да съм успяла да отговоря на въпроса ти
Здравейте,
Иво, аз мога единствено да ти дам моят съвет (или как беше при мен) относно твоето запитване.
Аз имах нормална работа, когато попаднах на блога на Диана. Направих си портфолиото и започнах да кандидатствам по обяви. Но в един момент осъзнах, че тази възможност е много добра и реших да напусна работата си и да се отдам единствено на фрийлансърството. Аз също се колебаех като теб! Но везните се насочиха в правилната посока. Сега си изкарвам добри доходи като фрийлансър. Имам време за семейството си, да се развивам, и да работя това, което винаги съм мечтала. Няма човек на земята, който да не посъветвам: “Зарязвай всичко и напред към фрийлансърството! Няма да съжаляваш!”.
Когато си отдаден единствено на една работа, ти си пълноценен в нея. Работодателите остават доволни, наемат те отново и отново. Иначе можеш да вземаш някои по- малки проекти помеждудругото, докато си ходиш на редовна работа.
От психологическа гледна точка, това е така нареченият страх от несигурност. Ако си сигурен в своите качества като професионалист, просто грабвай бика за рогата!
Благодаря за включването, Павлина!
призовавам всички с мнение по въпроса да се включат с коментар, за да помогнем на Иво да вземем информирано решение – да се хвърли ли в океана или не
което ми напомня – Иво, ти така и не ни каза в каква сфера и с какви умения смяташ да се “пуснеш” на фрийланс пазара?
Здравейте отново,
Както и да е, да не се отплесвам прекалено. Благодаря ви Диди и Павлина за съветите. Всъщност напоследък само това мисля и обмислям, но вече започнаха да ми се избистрят нещата – почти твърдо съм решил да го направя. Плюсовете са ясни, обсъждани са тук, минусите…… ГИ НЯМА. Така, че няма кой знае колко за обмисляне всъщност 
Иначе аз съм се насочил към уеб програмиране – HTML, CSS, Javascript, PHP, мисля че ще има възможност да се развивам в тази насока. С английския нямам проблеми. Разбира се, първо ще пробвам с някакви по-прости проекти, които не са свързани с това както всъщност повечето от вас (доколкото съм чел мнения и истории) и постепенно ще пробвам да навляза в моята конкретна област. Все пак, няма веднага да напускам работа, но когато това се случи и ми потръгнат нещата, може и аз да разкажа своята история :Р Благодаря ви куража, понякога, когато човек е “обсебен” от някаква идея, когато тази идея му е посадена (Inception, филма – сещате се 
просто му трябва съвсем малко за да започне да я реализира – един разговор, случайна случка или….. мнение от почти непознати в някой форум 
Това е от мен засега, пожелавам си упоритост, сериозност и късмет.
малко късно отговарям, но просто забравих да проверявам, ако се направи някакъв вид известяване, би било доста по-удобно
Вие какво ми пожелавате :РРР
хахаха, и ние ти пожелаваме упоритост, сериозност и късмет – и малко лудост
за известяването – съгласна съм, че ще е по-удобно! но си нямам абсолютно никаква представа дали и как може да се направи… така че карам с каквото има built-in и да се надяваме, че като ъпдейтна блога (някой ден!), ще има и тази “екстра”
ЗДРАВЕЙ Diana ,
ако си напреднала в правенето на сайтове , бих ти предложил да работим съвместно по някои проекти които получаваме по имеил !
аз лично имам добри предложения !
Привет, Стефан!
аз не правя сайтове, че да съм напреднала
Ето това е демонстрация на link building без особено четене… тъй като не виждате “зад кулисите”, драги читатели, само да вметна (преди Свилен Николов да ме е обвинил пак в бездушност и махане на линкове – хахаха), че такъв коментар, дословно, е пуснат под няколко от статиите с различно обръщение – с или без връзка със статията и предишните коментари 
Здравей Диана, исках само да ти благодаря и от мое име за прекрасния блог и споделената информация. Споделянето с другите ни прави щастливи и се радвам че и ти си убедена в това. Благодаря ти!