“Генезис” (в превод от Inception) е удивителен филм, стряскащо оригинален и изпипан до съвършенство. Актьорската игра е перфектна – всички са напълно убедителни, а Ди Каприо прави най-добрата си роля до днес и категорично се сбогува с образа на нежното момченце от “Титаник”. Сценарист и режисьор е Кристофър Нолан, познат ни с “Черният Рицар” и “Батман: Началото” (двата най-хубави Батмана), както и с “Мементо” (за който заслужено получи номинация за Оскар).
“Генезис” е филм за сънищата, или иначе казано – за метафизичната несигурност на реалността.
Ако сънуваш и никога не се събуждаш, как можеш да разбереш, какво е истинско? Този въпрос може да ви напомни за “Матрицата”, но “Генезис” го разглежда по-скоро от психологическа и философска гледна точка. Нека последното не ви остави с погрешно впечатление – “Генезис” е яростен екшън през по-голямата част от 148-те си минути и докато огъва съзнанието ви с мисловни пъзели, изумява със специалните ефекти в светове, където физическите закони са под контрола на сънуващия. Няма смисъл да говорим за сюжета, защото голяма част от удоволствието от филма е точно да не знаеш, ей сега какво (по дяволите) ще стане. За съжаление май няма да излиза в България на IMAX, но все пак го гледайте на кино – ще изпуснете доста от въздействието на филма на екрана на компютъра в спалнята…
Филми като този измиват очите на Холивуд и ни връщат надеждата в човешкото въображение и творчески умения.
След края му ще искате едновременно да помълчите малко, за да осъзнаете напълно какво ви се е случило току-що, както и да разкажете на всички близки колко странно (и да се надяваме – приятно) изживяване е било.
Реших да си наваксам с блога ти и не мога да не драсна поне 1 ред.
Велик е филмът. Надявам се тази толкова стара идея за влиянието на мислите да не бъде криворазбрана и подмината, само защото е сервирана на подноса на холивудска мегапродукция.
За мен не беше странно изживяването, ако човек се порови и почете по темата lucid dreaming или осъзнато сънуване, може доста неща да изрови.
Абсолютно, един от любимите ми филми! Гледах го два пъти на кино, като вторият беше…. на рожденния ми ден, и бях сам (просто исках да го гледам пак, обстоятелствата бяха такива :Р ) Всичко – от идеята, сценария, актьорите, до саундтрака и ефектите.. Естествено, генезис на идея, е нещо универсално, и важи в пълна сила и ежедневието – т.е. настина най-основното нещо е да “посадиш” идеята, а оттам нататък започваш да живееш само за нейното осъществяване… (на мен ми се е случвало).
И аз го гледах 2 пъти на кино, и трети път бих го гледала, ама не го дават вече… изтеглила съм си го на компютъра, но ме е страх да си го пусна там – да не би да се убие магията заради липсата на големия киноекран 😀
Няма, особено ако монитора ти е поне… 40-50 инча 😀