“Генезис” (в превод от Inception) е удивителен филм, стряскащо оригинален и изпипан до съвършенство. Актьорската игра е перфектна – всички са напълно убедителни, а Ди Каприо прави най-добрата си роля до днес и категорично се сбогува с образа на нежното момченце от “Титаник”. Сценарист и режисьор е Кристофър Нолан, познат ни с “Черният Рицар” и “Батман: Началото” (двата най-хубави Батмана), както и с “Мементо” (за който заслужено получи номинация за Оскар).
“Генезис” е филм за сънищата, или иначе казано – за метафизичната несигурност на реалността.
Ако сънуваш и никога не се събуждаш, как можеш да разбереш, какво е истинско? Този въпрос може да ви напомни за “Матрицата”, но “Генезис” го разглежда по-скоро от психологическа и философска гледна точка. Нека последното не ви остави с погрешно впечатление – “Генезис” е яростен екшън през по-голямата част от 148-те си минути и докато огъва съзнанието ви с мисловни пъзели, изумява със специалните ефекти в светове, където физическите закони са под контрола на сънуващия. Няма смисъл да говорим за сюжета, защото голяма част от удоволствието от филма е точно да не знаеш, ей сега какво (по дяволите) ще стане. За съжаление май няма да излиза в България на IMAX, но все пак го гледайте на кино – ще изпуснете доста от въздействието на филма на екрана на компютъра в спалнята…
Филми като този измиват очите на Холивуд и ни връщат надеждата в човешкото въображение и творчески умения.
След края му ще искате едновременно да помълчите малко, за да осъзнаете напълно какво ви се е случило току-що, както и да разкажете на всички близки колко странно (и да се надяваме – приятно) изживяване е било.
Azzazel says
28 декември 2010 at 6:44 pmРеших да си наваксам с блога ти и не мога да не драсна поне 1 ред.
Велик е филмът. Надявам се тази толкова стара идея за влиянието на мислите да не бъде криворазбрана и подмината, само защото е сервирана на подноса на холивудска мегапродукция.
За мен не беше странно изживяването, ако човек се порови и почете по темата lucid dreaming или осъзнато сънуване, може доста неща да изрови.
Иво says
13 септември 2011 at 10:14 pmАбсолютно, един от любимите ми филми! Гледах го два пъти на кино, като вторият беше…. на рожденния ми ден, и бях сам (просто исках да го гледам пак, обстоятелствата бяха такива :Р ) Всичко – от идеята, сценария, актьорите, до саундтрака и ефектите.. Естествено, генезис на идея, е нещо универсално, и важи в пълна сила и ежедневието – т.е. настина най-основното нещо е да “посадиш” идеята, а оттам нататък започваш да живееш само за нейното осъществяване… (на мен ми се е случвало).
Diana says
14 септември 2011 at 10:53 amИ аз го гледах 2 пъти на кино, и трети път бих го гледала, ама не го дават вече… изтеглила съм си го на компютъра, но ме е страх да си го пусна там – да не би да се убие магията заради липсата на големия киноекран 😀
Иво says
27 септември 2011 at 11:54 pmНяма, особено ако монитора ти е поне… 40-50 инча 😀