Наскоро получих коментар под статия относно липсата на сигурност във фрийланса като пречка пред хората да излязат от офиса и да станат фрийлансъри. Аз като фрийлансър се чувствам много по-сигурна и днес ще споделя защо 😀
Получавам доход от различни места
И не, нямам предвид различни инвестиции, които съм направила… когато бях на “нормална работа” във всеки един момент можеха да ме съкратят, да не ми дадат заплата, да ми понижат възнаграждението заради кризата и т.н. Като фрийлансър така съм си оплела кошничката, че винаги имам няколко активни проекта, че дори 1-2 да отпаднат ненадейно, винаги имам работа и доход, докато да намеря нови проекти, по които да работя. В тази връзка припомням статията Как да се справим със загубата на голям клиент 😉
Изграждам мрежа от контакти и получавам разнообразни поръчки, от цял свят
Криза или не, бизнесът няма да спре да работи. Ако една фирма спре да работи, има десетки други, които биха имали нужда от услугите ми и биха могли да си ги позволят. Така с годините аз градя мрежа от клиенти и контакти от цял свят, които рано или късно ми възлагат проекти от различни мащаби и с различна продължителност. Сравнено с единствения “работодател с офис в България”, мисля е ясно кога се чувствам по-сигурна, че ще имам работа.
Имам време да реализирам странични доходи и един ден – изцяло пасивен доход
Като щатен работник, който трябва да стои в офиса от 9 до 17 ч. 5 дни в седмицата, аз рядко (да не кажа никога!) имах енергия и желание за развитие на странични проекти. Като фрийлансър съм свободна да планирам времето си – както за работа, така и за други неща; например – да развивам собствен бизнес, да блогвам, да пиша книги, да пътувам, да правя снимки и т.н. потенциално всяко хоби по един или друг начин може да се монетаризира и един ден дори да не се налага да работя. Каква по-голяма сигурност от това моето име да работи за мен, а не аз за нечие чуждо име 😉
Въпросът за сигурността може да се включи към митовете за надомната работа
Преходът “от нормална работа към фрийланс” не е лесен. Не само защото ни трябва дадена сума в банката, за да обезпечим финансовите си нужди докато пробием като фрийлансъри, но и заради навици и разбирания, които сме придобили в резултат на годините, прекарани в офиса. Измамното чувство за сигурност е точно такова разбиране. Вижте една от първите ми статии за митовете за надомната работа – предполагам не съм включила темата за сигурността там, защото аз самата още не съм оценявала сигурността, която фрийлансърът има 😉
Очаквам коментари и въпроси по темата!
Ако не ви се коментира или не сте убедени в сигурността на фрийлансъра, вижте какъв е смисълът за мен да съм фрийлансър.
От снощи те дебна кога ще публикуваш анонсираната във Фейсбук предстояща статия от теб по тази тема, защото самата аз трудно се отърсих страховете си… но след 4 години опит днес мога да те подкрепя със същото – работата на трудов договор за един работодател е в пъти по-несигурна. Но преходът от измамната сигурност на трудовия договор към фрийланс е труден и често попадам на статии по темата как да се случи – най-честият съвет е да спестяваш, за да можеш да оцелееш минимум 6 месеца.
Ще споделя при мен как се случи, може да помогне на някого, въпреки че и аз не го препоръчвам 🙂 Работех по призванието си за любима фирма, смятах да се пенсионирам в нея, но те си тръгнаха неочаквано заради кризата. Изведнъж останах безработна, сама с дете и с наем 500 лв. – отделно разходи за парно, ток, храна…Огромен стрес и огромна концентрация да си намеря работа, като търсенето ми на работа премина в търсене на клиенти, защото вече се спекулираше с кризата и с предлаганата заплата нямаше как да плащам наем и да издържам себе си и детето…Нямах събрани средства, имах да получа две заплати + 1 хонорар за преведена книга + сума в кредитна карта. По цели нощи не можех да заспя, превита на две до дъщеря си, но направих нещо много важно, което го препоръчвам и сега – не търсете работодател на всяка цена, а гледайте на всяко интервю за работа като възможност за работа на хонорар…
Благодаря ти за коментара, Илка, и за това, че сподели своята история! Да търсиш клиенти, а не работодатели е ценен съвет – радвам се, че си успяла в този труден за теб момент 😀 Надявам се и занапред да те “виждам” сред коментарите в блога и да ти помагат статиите ми по един или друг начин 😉
Аз мога да се включа с лични наблюдения по точката за страничните и пасивните доходи – докато бях изцяло на свободна практика имах време, енергия и желание да разработвам нови и нови идеи за собствен бизнес или мрежов маркетинг. Откак се излъгах да се върна на половин работен ден за работодател (което постепенно се превърна в пълен работен ден, но поправих грешката си и от утре се връщам в правия път на фрийлансърството), не ми остана ни искрица желание и възможност да се занимавам с вдъхновяващи допълнителни дейности. От следващата седмица обаче възобновявам свободната си практика с всички произтичащи от това прекрасни придобивки – време, спокойствие, запазени нерви, усмивки, амбициозност и т.н. И се надявам да съм си научила урока и повече да не се подвеждам по този начин да криввам от правия път 🙂
Здравейте,
Първо поздравление за Диана относно възможността да се запозная с фрийлансърството /още чета статиите тук/. В момента съм на трудов договор, но идеята сам да избирам проектите върху, които да работя, възможността да придобивам нови знания и сам да разпределям времето си много, много ме привлича. За липсата на сигурност в доходите от фрийлансърство, според мен всичко ще зависи от човека, който иска да работи този вид професия.
@Виктория – радвам се да те видя отново сред нашите редици 😉 Аз много се учудих преди месец като каза, че поемаш “нормална работа”, макар и на половин ден, но ето че си се сетила защо изобщо стана фрийлансър in the first place – welcome back! 😀
@Станислав – и на теб добре дошъл. Благодаря ти за обратната връзка и за милите думи – радвам се, че блогът ми ти допада… Надявам се за вбъдеще да ти помогне да направиш прехода от “нормална работа” на трудов договор към надомната работа 😉 Ще се радвам да видя меннията и въпросите ти под различни статии в блога – а ако имаш върпос, на който не намираш отговор тук, пиши ми – може да ми дадеш идея за статия 😉