Тази статия е написана от Димитър Капитанов, създател на сайта Инкубатор за софтуерни идеи. Обича софтуера. Работил е в различни софтуерни фирми, видял много неща: големи идеи, странни методики, силни лидери… и всякакви грешки, някои от които днес споделя с нас. Димитър синтезира своя 10 годишен опит от разработка на софтуер, създава и поддържа Softuin.com, за да насърчи хората с идеи.
Пиша това от позицията на човек, който възлага проекти в сайтове за фрийлансъри. Смятам, че ще е полезно за независимите специалисти да погледнат за момент през очите на другата страна и да подобрят собственото си представяне, като избягват най-често допусканите от фрийлансъри грешки.
Малко предистория. Търсех фрийлансъри за изпълнения на софтуерни проекти. Исках да открия подходящи хора, с които да се сработим и на които да възлагам следващите си проекти. За мен най-важното беше качеството на работата, а не парите, които ще трябва да заплатя за труда им. По тази причина не поставях максимална цена за проектите, а оставях фрийлансърите да смооценят своите умения като кандидатстват с угодни за тях цени… Какво открих? Много от фрийлансърите допускаха едни и същи грешки:
Не правеха минимално усилие да попълнят профилите си.
Повечето профили на фрийлансъри бяха еднотипни, в телеграмен стил – без детайли, без предишни проекти, без интереси… Никаква индивидуалност. Все едно да избирате ябълка между ябълки. Фрийлансър с празен профил със сигурност не вдъхва доверие. Профилът е вашето представяне пред другата страна, възползвайте се като го попълните на 100%.
Даваха лъжливи твърдения.
Някои преувеличаваха уменията си. Изброяваха в профилите си неща, за които цял живот не стига да се усвоят. После излизаше че не могат да се справят със заданието. Някои кандидати покриват изпити в определена област. Тези изпити проверяват базовите умения, но не и личностни качества като коректност, съобразителност, комуникативност, старание.
Не отделяха внимание на детайлите в обявата.
Невероятно е, колко хора кандидатстваха за проект без да са прочели заданието изцяло. Четат първите две изречения, решават че всичко им е ясно и се включват. Проблемът с такива хора е, че не могат да следват спецификацията. Постоянно им убягват детайли и резултатът не е никак удовлетворителен.
Демонстрираха лоши умения за комуникация.
След като възложа проект на фрийлансър ми се е случвало да нямам комуникация с него – да не отговаря на и-мейлите ми или да го прави с 2-3 дни закъснение. Нямах представа до къде е с проекта, има ли спънки, неясни моменти, прави ли изобщо нещо по него… На края на срока се оказва, че работата не е свършена, но вече е късно за реакция.
Това са допусканите от независими специалисти грешки, с които съм се сблъсквал най-много като възложител на проекти. Реших да ги споделя с вас, за да имате предимството при кандидатстване по фрийланс проекти да знаете с какви очаквания е потенциалният ви работодател. Демонстрацията на опит и внимание към детайлите, навременната комуникация, уважение и коректност – това са все черти, които не просто се толерират, но активно се търсят в света на интернет работата.
Вие като фрийлансъри сигурно сте преоценявали не веднъж подхода си при кандидатстване по проекти. Споделете в коментарите какви свои грешки сте откривали, от които да предпазите други колеги фрийлансъри?
Аз не съм фрийлансър, но следя статиите и ми е интересно всичко, което Диана пише.
На първо място – много ми хареса идеята за гост блог пост 🙂
После – общо взето и във фрийланса проблемите с намирането на добри специалисти е повече проблемно от колкото лесно. Или се бъркам ?
Не си обяснявам защо един човек, който е решил да се занимава с фрийланс няма да си попълни профила например ? Или пък няма да отговаря на мейлите на работодателя си .. ?
не се бъркаш, Ради, ама изобщо. трудно е да се намират специалисти, а що се отнася до това защо не отговарят на мейлите или защо не си попълват профила (или в одеска често съм забелязала аз – не следват инструкции за кандидатсване, а си копи-пействат генерално мотивационно писмо без дори да прочетат обявата до край) – блъскам си главата и единственият що годе свързан отговор, който ми идва, е “защото е по-лесно”, “защото си чист пред себе си, че си опитал, а най-лесно е хората да се самозалъгват”, “защото нямат елементарни професионални умения и работна етика и навици”… е, сигурно има и такива, които им се е случило нещо и затова не са успели да отговорят (нюню процент), но себеуважаващ се професионалист няма да си позволи да кандидатства по проекти, ако не си е попълнил достатъчно адекватно профила или ако знае, че няма да може да се справи 😀
аз май не отговорих на въпроса LOL – ама нищо де, публикувам, че все пак споделих мнение 😛
С интерес следя блога и се радвам, че мога вече има и пост от гост блогър. Поздравления за идеята и се надявам да има още такива статии 🙂
Иначе по темата. Нямам много опит в търсенето на фрийлансъри, по-скоро съм от другата страна, но в малкото случаи, в които ми се е налагало да си търся хора най-много ме е дразнило липсата на индивидуален подход към проекта, който съм публикувал. Това отчитам и като най-фаталната и решаваща грешка допускана от фрийлансърите при кандидастване. Аз съм поставил конкретни въпроси в проекта, на които искам да получа отговор, да видя, че човека отсреща е прочел за какво става въпрос и, че се интересува от проекта, а в 80-90% от съобщенията до мен получавам нещо като автобиография – колко сертификати имат, колко университети са завършили, колко са велики и завършват с това, че веднага могат да започнат работа по проекта. Такива изобщо не могат да ми спечелят вниманието.
Така че това е моят съвет към всички фрийлансъри – индивидуален подход при кандидатстването за всеки проект и да покажат с нещо, че наистина имат знанията и уменията да изпълнят конкретната задача.
Успех на всички!
еее, Светльо, направо си ми взел думите от устата. И мен това най-много ме дразни – че не четат хората и се правят на велики, когато се изисква само конкретен отговор на няколко въпроса… никога няма да се уморя да повтарям колко важно е кандидатстването със специално подготвено мотивационно писмо, а не копи-песйт на някакво генерално и общовалидно писмо. такива директно отиват в кошчето 😀
с едно нещо не мога да се съглася. ако не преувеличавам уменията си как ще изпъкна пред другите фрилансри? това не е грешка а стратегия.като взема проекта после мога да търся помощ от приятел!
Зайо, това може да е твоята стратегия, но това не означава, че тя работи или че е коректно от твоя страна да подвеждаш хората 🙂
аз съм съгласна а мнението на Димитър, че преувеличаването на уменията е минус в актива на фрийлансъра. Има толкова много начини да изпъкнеш пред други фрийлансъри – с честност, с креативност, с умения, които имаш (може би другите фрийлансъри ги нямат?!), с коректност и внимание към детайлите, с инициативност, с опит… По мое мнение, да изпъкнеш пред работодател с откровена лъжа всъщност не е изпъкване, а подвеждане на отсрещната страна. И работодателите знаят кога биват лъгани. Фрийлансърът е в лоша ситуация, ако бъде нает и в последствие работодателят разбере, че той не е толкова компетентен, за колкото се е представял… Този вид практики у независимите специалисти всъщност играят лоша шега на всички (дори честните) фрийлансъри, защото когато един работодател бива излъган няколко пъти, той спира да вярва и приема скептично всички кандидати.
Благодаря, че четеш блога и успех! 😀
Ето един много пресен пример:
<<>>
Както казва един приятел в такива случаи: Друго освен междуметия не ми идва на езика!
Поздрави!
Фирма „Кристело България”ЕООД търси фирма или специализирано лице,което да направи автоматично-универсално-професионален “е”-софтуер,за нуждите на фирмата,за преводи от български на следните езици:английски,немски,руски,френски,испански, италиански и турски.
Софтуер,идентичен с този на GOOGLE TRANSLATER,но само,че с тази разлика-да превежда правилно,по възможност-интонационно и пунктуационно.
Даденият от теб пример, Добромир, май не показва грешки, които фрийлансърите правят… а просто фирма с проект, която не е съвсем наясно какво иска 😀
Това за преувеличените умения е масов проблем. Някои лъжат може би защото така са ги подучили “обещавай всичко, че иначе няма да ти обърнат внимание”. Но в доста случаи според мен причината е тежка некомпетентност – човекът дотолкова е начинаещ отвсякъде, че нахвърля списък с нещата за които е “чувал”. Аз лично като видя дълъг списък с “умения” разбирам, че човекът е зле. Другата особеност, която ги издава е смесването на сложни неща с глупости – примерно “владея С++ и HTML”. Все едно да кажеш – мога да управлявам самолет и велосипед.