Искаше ми се да кръстя поста как да направим време за всичко (how to make time) вместо как да намерим време за всичко (how to find time) – само че на български май не правим време, все го намираме. Но в крайна сметка, като се замисля – винаги вършим нещо точно за толкова време, колкото имаме; нито минутка повече или по-малко. С други думи, време има – и стига. Въпросът е как да направим така, че на нас да ни стигне… Проблемът на много от нас е, че искаме и бързаме да свършим всичко тук и сега. Тогава – как да излезем от омагьосания кръг „Бързам, нямам време!”?
Направете си план и го следвайте!
Колкото и тривиално да звучи, истина е. напишете на 1 лист 1-во, 2-ро, 3-то и се заемете с to-do листа лека-полека. Едно по едно, всичко ще бъде свършено рано или късно. Важно е постоянството и отхвърлянето на задачките в срок.
Приоритизирайте!
Изключително важно е да знаем и да можем да преценим какво да сложим най-отгоре в списъка със задачи. Не, те не са всички еднакво важни и не, те не трябва всички да бъдат свършени днес. Помислете и решете какво можете да отложите и до кога – и го сложете на съответното място в to-do листа си.
Създайте си ритуали!
Не е нужно специално облекло 😉 Ритуалите помагат да се фокусираме. Например, преглеждайте пощата си сутрин, докато пиете кафе (или чай) и актуализирайте списъка си със задачи – може би нещо наистина спешно е дошло през нощта и заслужава (трябва?) да бъде поставено преди всичко друго. Преглеждайте календара си за деня и се уверете, че имате достатъчно време за подготовка преди всяка среща. В блога има вече статия с тактики за по-добро управление на времето – ако е нужно… Ритуалите могат да са или да не са свързани конкретно с to-do листа – важно е да ни настройват на нужната за работа вълна 😀
Правете малки стъпки всеки ден!
Всичко тук и сега е непостижима задача за всекиго. Няма смисъл да се опитваме да я изпълним, защото крайният резултат обикновено е много стрес, разстроени нерви, разочарование, недоволство и неудовлетворение. Когато поставяме малки и постижими цели всеки ден, в края на деня затваряме компютрите и тефтерите с усмивка и често с очакване на следващия ден и малката победа, която ще извоюваме – точно както днес 😀
Не насилвайте нещата!
В никакъв случай не трябва да поставяме летвата ниско, защото рискуваме да не се развиваме, а да затлачим собствената си работа на едно посредствено ниво. Но стремежът към непостижимото може да е също толкова опасен… ако се опитваме за 1 ден да извършим чудеса, за които са нужни месеци – в крайна сметка нито to-do листа ще е изчистен, нито ние ще сме доволни от себе си, нито ще сме се развили кой знае колко. Когато сами си вдигаме твърде високо летвата, обикновено започваме да си гоним опашката в отчаяни опити да започнем отнякъде, че един ден да завършим.
И тук отново се връщаме на т. 1 – направете си план и го следвайте! Винаги е по-лесно, когато има 1-во, 2-ро, 3-то… нещата са по-ясни тогава и по-лесни за изпълнение – особено когато говорим за работа.
Отърсете се от чувството за вина, когато вечер изключвате компютъра с още 10 неща, които не са свършени. Работа винаги ще има повече, отколкото може да свършим днес.
Стефан Русев says
1 февруари 2012 at 2:13 amАз се справям с безсъние и по-малко спане.
Но води до повече напрежение и като се натрупат няколко последователни безсънни нощи има доста недоизпипани неща.
Твоите съвети са лесни и полезни. Само трябва да приемем, че с насилване нещата повече могат да се объркат отколкото да постигнем повече.
Виктория Червенкова says
5 февруари 2012 at 7:17 amТази седмица се зарових в сайта на Робин Шарма и реших да вкарам в действие някои от неговите препоръки. Още съм на съвсем ранен етап, но например започнах да ставам в 5:00 ч., изключих тотално телевизора, гледам да не се разсейвам докато върша нещо, сутрин докато си правя упражнения си потготвям план-график за деня наум, пия кафе и започвам да действам 🙂
Грег says
5 март 2013 at 11:41 pmАз се справям с липсата на време по няколко начина:
-Подреждам приоритетите си – няма как, понякога просто трябва да обърнеш гръб на нещо, обръщайки лице към друго, защото не можеш да изкараш 25 часа от един ден, но можеш да изкараш няколко часа от прериоритетизиране
-Съсредоточавам се в едно нещо. По добре да седна и да свърша работата си за 5 часа от колкото да се туткам и разсейвам 10, защото предпочитам спестените часове да ги уползотворя за себе си.
-А, от миналото тиренце ми остават няколко часа, в които си почивам, забавлявам и т.н. Това е много важно ако искате работата да ви върви гладко
-Гледам да ми доставя удоволствие това което правя, защото иначе мъчно се живее…
Аз съм напълно начинаещ във фрилансинга, но за другите неща работи безотказно – надявам се и тук пак да сработи.