През какви фази минава фрийлансърът

Не знам дали всички фрийлансъри минават през тези или подобни фази, но… читателка сподели, че ‘откакто е останала без работа, работи повече’ – което беше така и при мен. Така че да видим кой къде ще разпознае себе си 😉

Еуфория и неуморимост

Тъкмо сме разбрали що е то фрийлансър и че съществува и у нас, регистрирали сме се в един два сайта, започнали сме да си попълваме профила, вземаме тестове, разглеждаме обяви, пишем мотивационни писма… Изобщо, 6 точки – както са казали хората, ‘луд умора нема, само се поти’! Ставаме и лягаме с мисълта за фрийланс възможностите, които са се открили пред нас и неуморно кандидатстваме по проекти по няколко часа на ден, всеки ден, без почивен ден!

Съмнение

Вече сме завършили профила си, взели сме всички тестове в нашата професионална сфера, прегледали сме 38629 обяви,  пуснали сме горе долу толкова мотивационни писма, извикали са ни на няколко интервюта, но… няма още започнат контракт. Ами сега? Дали си струва усилията? Бре, дали не е някоя измама това нещо “фрийланс”? Трябват ли ти връзки за да станеш фрийлансър? Аз всичко правя както трябва пък никой не ме иска – защо се занимавам изобщо? Абе, май грешка беше изобщо да опитвам… И такива тъмни мисли започват да се прокрадват в умните ни главици. Истината е, че много голям процент от хората не успяват да прескочат този решаващ момент – по различни причини: не вярват достатъчно в себе си; нямат близки и приятели, които ги подкрепят в това начинание; не са си оплели кошничката както трябва, свършили са им спестяванията и вече трябва на всяка цена да започнат някаква работа… Във всички случаи, това е първият тест на вашия фрийлансърски дух – ще се предадете ли и ще се откажете ли? Или ще ударите с юмрук по масата и ще кажете аз мога!

Примирение

Ако сте прескочили трапа на предишната фаза, значи вече и вие сте достигнали фазата на примирението. Ставаме с малко по-голяма доза мързел сутрин, отваряме фрийланс сайтовете с не чак толкова голям ентусиазъм и желание, далеч по-малко проекти преглеждаме и по-малко мотивационни писма пращаме , но все още силно вярваме в своя успех. Проактивни сме – както в кандидатстването, така и в самоусъвършенстването, докато чакаме резултатите.  Примирени сме, че може да стане днес, а може и да не стане днес, но нямаме капка съмнение, че все някога ще стане. И точно в този момент печелим първия си проект, после втория, третия…

Еуфория и неуморимост

И вече с няколко спечелени проекта и добри отзива зад гъба си, отново ставаме с желание, настървено преглеждаме обявите, изпращаме брилянтните си мотивационни писма, печелим нови проекти… Даже в един момент нас започват да ни търсят, говорим с най-различни хора, поемаме най-различна работа, много ни е интересно, много е удовлетворяващо, чувстваме се оценени – всичко е цветя и рози!

Ужасно много работа и натрупана умора

Докато в един красив момент от толкова еуфория и неуморимост, ние работим по 60 часа на седмица… Да, плащат ни много добре и работата е интересна, но… 60 часа на седмица работа са си 60 часа на седмица работа. Все по-често отказваме покани за кино или бира, защото крайният срок ни притиска. Все по-рядко се виждаме с половинката, макар да живеем под един покрив! Все по-малко време отделяме за себе си. Вече почти не усъвършенстваме уменията си, а да не говорим за придобиване на нови… Обичаме работата си, но в крайна сметка – натрупаната умора пречи на всичко! Изморени сме, чувстваме се зле и правим нещата по-скоро механично, отколкото с желание. Това толкова не е фрийлансът, за който си мечтаехме в началото…

Прозрение и баланс

И един красив ден, сигурно през декември, че нали Нова Година – Нов Късмет е лайтмотивът през зимните месеци… та, един красив ден се събуждаме с една единствена, но кристално ясна мисъл: “Стига вече!”. Решаваме категорично, че ще сложим ред в живота си – и личен, и професионален. Дори посвещаваме деня си на анализ – какви проекти имаме, кои приключват, кои да прекратим, по кои да актуализираме цените си и т.н. Имаме план и той ни носи спокойствие и баланс. Отпускаме се спокойно вечерта с чаша в ръка и изкарваме усмихната вечер с половинката, защото знаем, че на другия ден ще приведем плана в действие.

Всичко ни е наред

И наистина имам предвид всичко! Отдавна сме забравили какво е проблем или дисбаланс. Работим само по проекти, които ни харесват и с хора, които ни допадат. Не кандидатстваме по обяви, защото нас много ни търсят и едва смогваме да отказваме ангажименти. Имаме много свободно време – за пътуване, хобита, приятели, любов и каквото още си помисли и иска човек. Наистина всичко ни е наред и така както сами си го планираме и направим!

Мързел и липса на мотивация

И може би от много планиране и подреждане, животът ни е станал толкова подреден, че сме загубили интерес. Живеем си чудесния живот и макар да кроим планове за още по-добри дни, всъщност сме се настанили удобно в комфортната си зона и няма излизане от там при никакви условия. Много щастлива и безпроблемна фаза, но в крайна сметка лайтмотивът й е “неудовлетворение”, защото всичко ни е много лесно, планирано и предначертано. И защото сме спрели да вдигаме собствената си летва.

Ново начало…

И така един ден (да, може би декември – също като предния път!) достигаме до прозрението, че не се предизвикваме да постигаме нови висоти и това ни тежи; че сме спрели да се развиваме и това ни пречи да бъдем успешните фрийлансъри, които винаги сме се стремели да бъдем! И сядаме отново послушно да направим преоценка – на годината, на проектите, на целите… Правим си план и започваме да го следваме още същия ден – и вече се чувстваме по-добре!

Аз съм стигнала дотук. Някой да сподели своя опит и фази? 😀