Фрида и Рачо се записват на народни танци

Фрида и Рачо са стилизирани герои от нашето съвремие. Приятели от училище, и двамата търсят реализация, финансова стабилност и удоволетворение от живота, като се различават единствено в своя индивидуален подход. Фрида е маркетинг специалист и работи по интернет като фрилансър от година и половина, а Рачо е кредитен консултант в голяма гръцка банка от две години.

Лятото е сезонът на сватбите, а българска сватба без хоро не може. След като се засичат на трета поредна женитба на общи приятели, Фрида и Рачо се уговарят да тръгнат на народни танци, за да не се пускат свенливо от хорото всеки път, когато то премине от Право в Еленино.

Двамата проучват в интернет и намират хубава зала с курсове по народни танци. Първият урок минава бързо и лесно – Фрида игриво се фръцка под звуците на Дунавско “Новогодишно” хоро, а Рачо подтичва с ръце на кръста, наперен като депутат. Към края и двамата са изморени, но доволни.

Втората тренировка ги запознава с Чичово хоро, което се отдава добре на Рачо, може би защото преплитането на краката е част от танца. Фрида пък усмихнато подскача на Дайчово хоро, защото й звучи жизнерадостно. Същия ден танцуват и сиртаки – Фрида с плавно полюшване на таза, обиграно от почивки в Гърция, а Рачо си докарва прякора “пияния майстор”, защото когато не знае стъпките, импровизира движения от зейбекико. И двамата усещат как физическото натоварване постепенно се увеличава, но са амбицирани от успехите си и решени да продължат с напредъка.

За третия урок обаче, на нашия герой му се налага да отсъства, поради продължила до късно оперативка в банката, така че изпуска Ръченицата. Този пропуск бива онагледен по време на следващата тренировка, когато всички се друскат в ритъм седем осми, а наш Рачо усилено подскача в такт по-близък до двадесет и две седми и отстрани изглежда  сякаш слиза по невидими стълби.

В рамките на няколко седмици групата разучава десетина нови хора, но през това време един колега на Рачо се разболява и той трябва да се занимава и с неговите корпоративни клиенти. В резултат е доста зает, остава на работа до късно, за да наваксва с натрупалите се документи, и така губи още няколко урока. Постепенно натрупващите се пропуски водят и до комични ситуации – като игривия въпрос на Рачо към пряката му шефка “дали някога е правила хайдушка тройка”, визирайки Пайдушкото хоро с три стъпки.

Фрида му помага доколкото може с новите стъпки, но след месец нашият човек е доста изостанал. Скоро Рачо започва да усеща, че бави групата и решава, че вече си е постигнал желаното ниво на умения и постепенно спира да ходи на тренировки. За щастие, до момента вече е усвоил повечето полулярни хора и притесненията му от танцуване пред публика са изчезнали.

И все пак, понякога му се иска да имаше повече време за тренировки и да овладее нещо по-предизвикателно, например като танго… Тогава той, изправен, с хладен поглед и загоряло тяло, ще притисне екзотична красавица в мускулестата си гръд и ще…

— Рачо! Отчетът за Профикрад ООД къде е? – въпросът го изтръгва от смелите му помсили и го захвърля обратно в скучното банково ежедневие.