Фрида и Рачо са стилизирани герои от нашето съвремие. Приятели от училище, и двамата търсят реализация, финансова стабилност и удоволетворение от живота, като се различават единствено в своя индивидуален подход. Фрида е маркетинг специалист и работи по интернет като фрилансър от година и половина, а Рачо е кредитен консултант в голяма гръцка банка от две години.
Фрида и Рачо са излезли да се видят на кафе в обедната почивка на “господин банковия кредитен консултант Тодоров”, както го бъзика Фрида заради костюма. Двамата си говорят за живота и стигат до темата за своите колеги…
Ф: – Аз чак сега си давам сметка, че преди съм прекарвала голямата част от времето си с колегите на работа, а не с любимите ми хора. А почти навсякъде са били клюки, интриги, пуфтене и мрънкания.
Р: – Еми, неизбежно, Фи. Мене само как ме дразни тая Петя… Ама то проблемът е, че не можеш да си избираш колегите.
Ф: – E, защо – ти нали си чиновник, увеличавай подчинените си.
Двамата се засмиват; Фрида закачливо, а Рачо мечтателно.
Р: – Добре де, ти нали сега работиш пак с хора.
Ф: – Е, ама мога да си ги избирам. Вече не поемам проект, ако имам съмнения за характера на възложителя. Работа има предостатъчно, а с кофти партньори само гориш нерви и после може да ти развалят репутацията.
Двамата се умълчават. Рачо изведнъж се сепва.
Р: – Абе ти представяш ли си, че вчера тая Петя ме спъна? (Фрида гледа изненадано). Както се разминавахме между бюрата, аз с папката на клиента, който ме чака, а тая като ми игра една подсечка, и както е с ботуши целогодишно кифлата, и аз тря-яс върху копира, и му счупих държателя за хартия. (Фрида се хили). И после – какво? Ейчарката двайсет минути ми обяснява в кабинета си за сексуална етика на работното място и как ме заплашвало уволнение ако не съм се сдържал! Да не съм се заигравал с колежките! Егати цирка! А тая е 100 кила танк бе, Фи! И проста като… като… Уф, а сега целия офис си мисли, че ходя с нея! Как може да е толкова противна тая, не знам!
Фрида се залива от смях.
Ф: – Тя си те харесва бе, Рачо, не си ли се замислял?
Рачо пребледнява.
Свилен Николов|Моите бизнес идеи says
21 юли 2011 at 10:18 amТрябва да се подбират клиентите да. Има такива досадници и нещастници, че никой никога не може да им угоди, колкото и да иска. Е, в такъв случай клиненти да, но не на всяка цена. А тия обикновено са хора с много време за губене дето те занимават за 2 лв 2 часа. Хората с пари нямат такива претенции и време.
А това за колегите – това винаги ми е било най-гнусното нещо, абе как може да ходиш в офис или друго място на работа, където е пълно с някакви комплексари дето не можеш да ги траеш и цял ден корема ти е на топка – каква работа е това и какъв живот. Да не говорим за шума като не можеш да контролираш средата – кой си чопли носа, кой надул радиото, кои трака нещо – е така работи ли се….АЙ СИКТИР 🙂
THE_OAK says
25 юли 2011 at 12:01 pmСвилен Николов +1