Фрида и Рачо пазаруват по интернет

Фрида и Рачо са стилизирани герои от нашето съвремие. Приятели от училище, и двамата търсят реализация, финансова стабилност и удоволетворение от живота, като се различават единствено в своя индивидуален подход. Фрида е маркетинг специалист и работи по интернет като фрилансър от година и половина, а Рачо е кредитен консултант в голяма гръцка банка от две години.

За съвременния интернет потребител става все по-трудно да открие подходящия продукт в морето от еднодневни онлайн магазини с нахални реклами и подвеждащи ревюта. Добрата новина е, че сред тях има и изключения.

Фрида пазарува от amazon.co.uk и е много доволна. Системата за сортиране на продуктите на Амазон е интуитивна, изборът е огромен, а коментарите и оценките на потребителите – полезни и реални. От там Фрида си поръчва какво ли не – разнообразна електроника (с 30% по-евтина от същата в Техномаркет), спортни аксесоари и разбира се – книги (с 0% шанс да бъдат издадени в България). Покупката става с два клика, заплащането изисква само дебитна карта, а доставката отнема не повече от седмица. Накратко: пазаруването е лесно и приятно.

Рачо разбира за удобствата на Амазон от приятел, който горещо му препоръчва сайта. Понеже времето така или иначе никога не му стига, една сутрин Рачо решава да пробва. Регистрира се и започва да си търси нова клавиатура (че на старата й хлътна спейсът една вечер, когато игра онлайн покер). Изборът е голям, а отзивите за продуктите – толкова подробни, че нашият човек неусетно се увлича и закъснява за работа. В обедната почивка той решава пак да се порови и си харесва безжичната Logitech K360, но ненавременната поява на шефката му предотвратява транзакцията.

След вечеря, Рачо, вече печен онлайн потребител, сравнява цени и открива, че със същия акаунт може да пазари и от amazon.de, а там доставката излиза с няколко евро по-евтина от amazon.co.uk. С умора в очите и топло чувство в гърдите Рачо поръчва своята нова клавиатура.

Три дни по-късно, доставката му пристига директно вкъщи. С радост по детски чиста, той отваря кафявия кашон… и уплашено се вторачва в непознатите символи по клавиатурата.

Оказва се, че Logitech имат различна К360 клавиатура за немскоговорящия пазар и пълното име на продукта – „Logitech K360 Tastatur schnurlos schwarz (deutsches Tastaturlayout, QWERTZ)” – донякъде подсказва този факт. За съжаление, познанията на Рачо по немски произлизат от курс, на който бе насилствено записан от управата на банката; курс, от който Рачо, в знак на протест, здравата се постара да не запомни нищо.

След като изпсува шумно, Рачо все пак инсталира новата придобивка. Обвива тъгата си в мълчалива горест и тихо започва да разучава клавиатурата (тихо и поради дългите паузи между натискането на клавишите).

Два мейла и един недоволен чат в скайп по-късно, Рачо се предава и започва да търси начин да върне продукта. На amazon.de той зърва познатата дума “Hilfe”, но линкът задънва в дълга заплашителна статия със заглавие “Produktspezifische R?ckgabebedingungen”. След няколко безуспешни опита да прочете втората дума, Рачо призовава Google Translate и научава, че може да върне клавиатурата в 30 дневен срок – и дори си принтира готовите обратни етикети.

“Zaeh Babz!” триумфира той в скайп. (В QWERTZ модела Z и Y са разменени)

Ден по-късно Рачо е в пощата, прилежно върнал клавиатурата в същия кашон и залепил получените от Амазон обратни бар кодове и етикети. В местната пощенска станция (тристаен апартамент на първия етаж) го посрещат едра свъсена лелка и свито младо момиче с тъжни очи.

– “Какво искате” сопва се лелката иззад барикадата от кашони.

Рачо обяснява и…

За негова изненада “Български Пощи” ЕАД имат свои собствени разбирания за естетическия вид на пратките и приемат само облицовани в хартия кашони. Нашият човек е объркан и показва, че в този вид е получил колета. Аргументът му е лаконично игнориран с: “не може така”. Лелката все пак се смилява и се съгласява да му продаде за 1.70 лева жълт кашон, с който може. Рачо въздъхва, разкъсва тиксото на внимателно облепения кафяв кашон и мести съдържането му в жълтия.

– “Добре, а мога ли да залепя този баркод отстрани на жълтия кашон?” пита той служителките.

– “Ама да не обърка колегите?” – лелката го гледа подозрително.

Рачо не знае и пъхва бар кода вътре в кашона, пък немците да му мислят. Питат го и дали иска услуга “проследяване на пратка” с уникален регистрационен номер срещу 3.50 лева. Отговорът на въпроса му “за какво ми е такъв” е откровен: “ми, за да не изчезне”.

Към този момент очите на Рачо вече започват да сълзят от миризмата на отлежало кисело зеле и той е готов на всичко само и само да излезе на бял свят. Общата такса от 22.50 лева е два пъти по-голяма от сумата, която е платил да му изпратят пакета от Германия.

След няколко дни Рачо решава да види до къде е стигнала пратката му. Отива на bgpost.bg и въвежда своя RI номер. Сайтът на пощата изглежда изненадващо професионален и системата за проследяване мигновено му показва, че пратката е подадена в пощата и на следващия ден се е случило събитието “слагане в торба”. Обаче за съдбата на колета след това събитие системата мълчи…

Месец по-късно, дълго след като е получил съобщение от Амазон, че пратката е получена и парите му – обратно преведени, Рачо се логва от любопитство в Български Пощи. Статусът на пратката е все същия – в торбата. Нашият се усмихва тъжно на родната реалност – объркана, нелогична, но и някак трогателна със своята простовата безпомощност.