Фрида и Рачо са стилизирани герои от нашето съвремие. Приятели от училище, и двамата търсят реализация, финансова стабилност и удоволетворение от живота, като се различават единствено в своя индивидуален подход. Фрида е маркетинг специалист и работи по интернет като фрилансър от година и половина, а Рачо е кредитен консултант в голяма гръцка банка от две години.
Според една теория, отпуската е най-приятната част от всяка работа. Двамата ни герои разказват как са изкарали своята.
Фрида
Фрида и приятелите й си харесват по интернет вила на брега на остров Закинтос, Гърция, и наемат втория етаж за началото на септември. Добре се получава, че могат сами да си определят датите за почивка, защото точно тази вила е свободна за период от сряда до сряда. Общо са четирима и понеже след 31-ви август цените падат почти двойно, им излиза към 20 евро на човек на ден.
На Закинтос Фрида не работи, но редовно проверява развитието на проектите си – половин час сутрин с кафето и лаптопа на верандата (къщата си има бърз Wi-Fi). Нашите хора си правят плаж всеки ден до обяд (плажът е на 15 метра от къщата), после си почиват. Следобедите или пак плажуват, или отиват на разходка до близки градчета. Надвечер си спретват барбекю в градината, пийват, разискват теми от живота и бъдещи бизнес планове, играят бридж и покер.
Почивката минава неусетно и на приятелите им е малко тъжно да се прибират към грижите и задълженията в България, но Фрида се самоуспокоява, че след месец са във Велинград на Спа.
Рачо
Рачо е инструктиран от шефа си да си вземе отпуската през август, защото “тогава така и така нямаш работа”. Нашият човек проверява за почивки в нета, но се оказва, че има много служители-крепостници като него. В резултат 1) августовските почивки са доста по-скъпи и 2) в хубавите фамилни хотели по южното Черноморие няма места.
Рачо вика неволята, която му се появява в образа на новата му сладкодумна приятелка-хипарка. “Луд купон” и ”супер евтино” склоняват нашия човек да прекара почивката си в бунгало на къмпинг до Созопол.
Преживяванията му там чудесно илюстрират психологичния модел Кюблер-Рос, или както е по-известен: Петте Фази на Скръбта.
-
Отрицание
-
Гняв
-
Пазарене
-
Депресия
-
Приемане
Напълно естествена реакция срещу неприятни факти от физическия свят. Примери:
“Ама това не може да е нашето бунгало!”
“Това не беше мишка, нали? Нали!?”
След като индивидът види реалните размери на проблема, събраното недоволство избухва в гняв.
“Какъв е тоя къмпинг, бе! Кочина!”
“Ще ни върнат парите, ама на секундата!”
Провалът на първите две реакции води до опит за търсене на компромис.
“Ще ви доплатим за мотел, само ни махнете оттук”
“Поне тоалетна хартия няма ли да ни дадете?”
Индивидът започва да осъзнава неизбежността на реалността и чувства безнадеждност.
“Какъв ти Циф, за толкова мухъл трябва бензин.”
“Какво имате? Водка? Две бутилки. Утре също работите, нали?”
Достигането на този етап показва, че човек се е примирил с обстоятелствата, отказва се да ги променя и вече се опитва да живее с тях.
“Е, остават само два дена”
“Вече почти не се вижда, че е ужилено”
Рачо открива и свои неподозирани заложби на хайку поет:
Тихо в кенефа
лястовичката гнезди
казва се Беки.
Много, много добро! 🙂 Смях се с глас 😀 Не, че е толкова смешно де…
Рядко коментирам по някоя тема, но когато видя, че става въпрос за подобна забавна история немога да се въздържа. Надявам се, че скоро ще има още, тъй като това определено не е въпрос за една статия, а пък аз ще наминавам по-често 🙂
Кога най-после Рачо ще стане фрийлансер!!!
Горкият той. Тази серия ми напомня на Том и Джери, винаги Том е губещия.
хахаха, ти да видиш в следващия пост от серията какво става – губещ бил, нищо не си видяла още 😀
ох, знам, че е жестоко спрямо Рачо (искрено му съчувствам, нищо че не е истински), но… чрез контраст и хипербола се опитвам да вдъхновя повече хора да повярват в себе си и във възможностите, които има пред тях – само трябва да протегнат ръка. Естествено, всеки моеж да бъде не-фрийлансър и да не бъде като Рачо в най-черните му дни – но за жалост, все по-рядко виждам щастливи и необременени “средностатичстически” хора на “нормална” работа…
а що се отнася до коментара на “Почивки в Турция” – нали сте наясно, че това е измислена случка и няма за цел да прокарва идеи за туризъм, а още по-малко има за цел да бъде предмет на коментари без смисъл заради единия линк…
Коментарът ви беше попаднал в спам папката (затова бива публикуван по-късно, не го видях по-рано) – предполагам е детекнат като спам заради линка и корпоративното име. Линка го махнах – но одобрявам коментара с единствената цел да го използвам като пример какво НЕ толерирам в този блог: моля всички участници – коментирайте статиите на воля, но използвайте имена и псевдоними, слагайте линкове към личните си сайтове и блогове, нямам нищо против, но не използвайте евтини номера за “брандиране” и строене на линкове по този начин – не ви прави чест и разваля атмосферата…
Да заповядат да коментират при мене – хем е ду-фоллоу коментара при мене за разлика от тука :). Аз толерирам брандиране и какво ли не стига коментара да е смислен. Ако човек допринесе за блога със смислени нещо не виждам защо да няма малка награда за това. Въпрос на мислене….
Принципно съм съгласна за смислените коментари – но това няма общо с брандирането, а с коментирането по принцип 😉 Линкът не е награда – особено когато идва от name field, тъй като от SEO гл. точка, тези линкове дори не ти носят кой знае каква стойност… Обръщам внимание, че “брандиране” е в кавички в последния ми коментар – това, което почивки в Турция са направили, по никакъв начин не се квалифицира като брандиране…
Обидно евтин нимер е да се коментира като Компания Х (или още по-лошо – като ключова дума), за да се строят линкове. Който има какво да каже, ще го каже с или без линк. Но тези, които коментират с единствената цел да получат линк – те обикновено нямат какво да кажат и затова предпочитам да имам свободен от спам блог 😉
м/у другото, ти преди коментираше като “Бизнес идеите на Свилен Димитров” – виждам, че си се съобразил с псоледното ми изискване, за което благодаря 😀
хубав ден и уикенд от мен!
Моля, моля Николов съм. И да ти кажа, пак не съм съгласен с тебе. Светът вече се пробуди и разбра че да отричаш комерсиалното е лицемерие и безмислие. Търговията върти света. Това дали линка носи смисъл – носи щото трябва да има микс от всякакви такива – добри, лоши и.т.н. за да изглежда естествено. Пак повтарям, че нямам нищо против да си пишат “Липосукция на Кактуси” ако искат стига да дадат стойост на дискусията. Освен това също ми е по-добре като чета коментари или някой коментира при мен да няма само едни голи имена – иван, драган, петран ами и някакво представяне както аз преди с бизнес идеите – то от едно име какво можеш да разбреш за човека….ама ти си знаеш…..още се сещам със смях как едно време всички с погнуса гледаха комерсиализицията на блоговете – ебати лицемерщината…сега оня ден по тв-то даже казаха че стимулират комерсиалното художествено изкуство и,т,н, щото да се прави нещо без мисъл за пазара е зле….то и най-големите художници шедьоврите им са по-поръчка за някой.