Фрида и Рачо са стилизирани герои от нашето съвремие. Приятели от училище, и двамата търсят реализация, финансова стабилност и удоволетворение от живота, като се различават единствено в своя индивидуален подход. Фрида е маркетинг специалист и работи по интернет като фрилансър от година и половина, а Рачо е кредитен консултант в голяма гръцка банка от две години.
Според Гьоте, “който не знае чужди езици, не познава и родния си”.
От по-практична гледна точка, който не знае чужди езици има проблеми с намирането на хубава работа и среща трудности при комуникацията с чужденци. Също така му се насажда и латентно чувство на безпомощност от вида “пич, къде са ми субтитрите”.
Фрида и Рачо чудесно осъзнават ползата от владеенето на колкото се може повече езици. Въпреки, че и двамата знаят английски, нашите герои решават да разширят възможностите си с още един западен език.
Фрида от малка обича да рисува и оттогава е запленена от испанската култура, а Гоя, Веласкес, Пикасо и Салвадор Дали са нейни идоли. Когато си избира кой западен език да овладее, тя се спира на испанския. Напълно наясно е, че в България испанци рядко идват; нейната идея е да го прилага докато пътешества из Иберийския полуостров, Съединените Щати, Филипините и цяла Латинска Америка.
Фрида се записва в препоръчана от приятели езикова школа, ходи три пъти седмично (избира си часове преди обяд, за да е свежа) слуша Ману Чао и гледа филми на Алмодовар, оле!
Рачо от своя страна е очарован от италианския език и неговата неизменна лееща се мелодичност – както в гласа на венециански гондолиер, така и в речта на ватикански папа. Когато нашият герой научава, че банката ще го прати на допълнително, безплатно, задължително езиково обучение, той си представя приятно бъдеще в обятията на усмихнати италианки.
За съжаление, клонът на Рачо не работи с италианци и затова го пращат да учи немски. Вас фюрр айн бешисен юбъррашунг, херр Тодорофф!
Занятията са веднъж седмично, веднага след работа. За месец уроци Рачо не научава много немски, но поради комбинацията принуда + стрес успешно го намразва. Отмъщава си на безчувствената банкова институция по чиновнически – пуска Рамщайн в офиса в работно време под предлог, че изучава езика по настояване на “ония горе”. Клиентите на банката се респектират от кредитора-метъл и предпочитат да безпокоят с травиалните си проблеми по-безпасно изглеждащите му колеги.
“…Gib mir Benzin
Es flie?t durch meine Venen
Es schl?ft in meinen Tr?nen
Es l?uft mir aus den Ohren
Herz und Nieren sind Motoren
Benzin…” *
* Поздрав на Рачо към Колев, завеждащ отдела за търговия с петролни фючърси.
Вашият коментар