Ако ви е подвело заглавието – не, няма някакъв стил на фрийланс шофиране (not that I am aware of :-P). Днес ще си говорим по какво си приличат надомната работа и управлението на МПС.
В началото е трудно… и страшно
Още си спомням с какъв ужас обикалях блока на 2-ра, чувствайки се все едно съм на рали! 😀
Горе-долу по същия начин се чувствах в началото преди да започна работа по нов проект. Много обяви, много мотивационни писма, веднъж на високосна година интервю, а аз вече мислех за това дали съм разбрала правилно заданието, дали ще му хареса на клиента работата ми, дали ще ми платят, дали ще имам пари за наема, ами сметката за ток мога излиза, и куп други свързани и несвързани неща, за които няма нужда да се притеснявам във въпросния момент.
След като сме овладели основните неща, ставаме по-уверени и започваме да правим нещата механично.
Втора скорост става трета, около блока става в квартала, и докато се усетя, вече карах с 300 към морето – шегичка, карам разумно и спазвам правилата, винаги! Но неусетно спрях да обръщам внимание на коя скорост карам, с кой крак кой педал натискам, кое копче по таблото за какво служи, и какво точно виждам в кое огледало. Нещата си дойдоха по местата с практиката, постепенно и неусетно.
Подобно е и с фрийланса. След стотната обява, по която кандидатстваме, вече е много по-лесно да отсяваме читавите от потенциално лошите клиенти по обявата. След десетки написани мотивационни писма вече не се замисляме как да започнем писмото си, нито пък какво да включим в него и защо. Просто го правим.
А щом придобием механиката, придобиваме и смелост и случваме нещата.
Не е грешка – не мисля, че нещата се случват; наистина исках да кажа, че ние случваме нещата.
По време на курсовете ни учат да паркираме. Но колко от нас всъщност са се научили да паркират наистина по време на курсовете си? Страшната истина те шляпва през лицето, когато в час пик се опитваш да паркираш на малка столична уличка и всичко, което виждаш в огледалото за задно виждане е стремглаво приближаващ се трамвай, управляван от ватман, който няма никакво намерение да спре (true story!).
И с фрийланса е така. Ако чакаме да дойде моментът, когато сме наистина готови – този момент никога няма да дойде. Защото винаги ще има още нещо, което да научим; още нещо, което да подобрим. Винаги ще има нещо, което не знаем и предстои да открием. Винаги ще има проблем, който трябва да решим.
Но това вече не ни притеснява, защото сме се преборили със страшното начало и сме придобили механиката на надомната работа. Приели сме, че не знаем всичко и сме готови да намерим решението на проблема, с който сме наясно че ще се сблъскаме всеки момент щом започнем нов проект. И това е нормално.
Припомнете си статията за фазите, през които минава фрийлансъра – там в повече детайли съм разгледала кога какво се случва в една фрийлансърска глава 😀
Направим ли го достатъчно пъти – започваме да му се наслаждаваме (все още говоря за шофиране и фрийланс).
Окей, карахме на втора зад блока, излязохме на трета в квартала, паркирахме в центъра между трамваи и пешеходци (и останахме непокътнати!) – какво следва? Какво ще кажете за 10 дневна обиколка на България (примерно!). Едни 2000 километра – да я обиколим на длъж и на шир. Нито веднъж не се замислихме кой педал или копче за какво е; даже напротив – пуснахме си радиото, говорихме си с пътниците в колата, наслаждавахме се на природата – и всичко това, докато шофирахме 😉
И с фрийланс работата е същата ситуация. Веднъж овладеем ли изкуството да сме отговорни сами за себе си и за своята работа, започваме да се наслаждаваме на самия процес. Искаме да четем и учим нови неща. Харесва ни да браузваме интернет и да търсим потенциални клиенти; да ги избираме по качеството на сайта им – или по смисъла на корпоративните им ценности. Доставя ни удоволствие да им пишем писма и да им предлагаме услугите си, от които те наистина биха имали полза. И още по-важно – започваме да живеем живота си така, както искаме. Не за друго, а защото можем 😉 С други думи – откриваме смисъла да си фрийлансър.
Понякога се случват и грешки.
Не ни е чуждо на прибиране в гаража да отнесем странично огледало, защото сме се разсеяли. Или да спукаме левия стоп, защото не сме видели кофата за боклук зад нас в тъмното, докато паркираме. И какво от това? Правим ментална бележка какво сме сгрешили, обаждаме се на застрахователя (или плащаме на сервиз, ако сме имали неблагоразумието да не сключим застраховка) и продължаваме напред с едно наум.
И с надомната работа е същото. От време на време ще се случи да попаднем на лош клиент; или да пропуснем краен срок; или да не си свършим качествено работата по някаква причина… Всичко е наред, стига да си вземем бележка от ситуацията. Нужно е да анализираме по какви причини се е случило, каквото се е случило, да си научим урока и да продължим напред с едно наум – да не повтаряме същата грешка в бъдеще.
Много интересен паралел между работата на свободна практика и шофирането 🙂 Аз лично не съм шофьор, но от месеци вече вървя по “магистралата” на фрийлансърстването (да се изразя в духа на статията :))
Да, учим се непрекъснато, включително от грешките си, да, понякога има застой, трябва да внимаваме и за лоши клиенти. Но важното е да вървим напред уверено 🙂
Поздрави
Лили
хе-хе, Лили, щом си вече по магистралата на фрийланса, а не по малката уличка зад блога – това е супер 😉 Благодаря за коментара и обратната връзка, само напред и нагоре!