Ако четете редовно блога, вече знаете, че фрийлансът за мен е не просто работа и препитание, а начин на живот. Имам принципи, имам изисквания към проекти и партньори, имам визия за нещата, които ми се случват, кога се случват и как се случват. Да бъда в контрол е изключително важно за бъдещите ми планове…
Както наскоро читателка спомена в коментарите под една от статиите (въпросната статия е на тотално друга тема и по съвсем различен повод, но пък коментарът даде повод за размисъл – в случай, че и други читатели са с погрешно впечатление за фрийланса и пасивния доход ;)): макар фрийлансът да дава и лична, и финансова свобода и независимост, без пасивен доход – финансовата независимост не е истинска. Та и затова днешният въпрос – фрийланс, но докога?
Във фрийланса пенсионна възраст няма! Това обаче е нож с 2 остриета… Защото както можем да работим до последния си ден на земята (в смисъл – никой няма да ни пенсионира, защото сме стари и немощни; стига да сме с всичкия си и да си вършим работата, възложителите на проекти дори може и да не знаят че сме на 97 години вече :D); така може и да направим фрийланса едно приятно хоби. За целта обаче трябва да имаме достатъчно инвестиции, които да ни носят пари, въпреки че не работим. Започнете от днес с малките стъпки в тази посока…
Излезте от тук и сега!
Не се фокусирайте върху непосредствената си работа. Фокусирането върху следващия краен срок, търсенето на следващия проект, затварянето на следващата сделка – тези неща в комбинация със същинската ви работа, изпиват силичките ви и няма да ви позволят да излезете от омагьосания кръг. Планирайте бъдещето си – на месечна, а защо не и годишна база! Създавайте редовни клиенти; преоценявайте „заплатата” си съобразно подобряването на квалификацията си или напредъка в даден проект; развивайте мрежа от доволни възложители, които активно да ви препоръчват на свои партньори и колеги; поддържайте връзка с колеги-фрийлансъри, с които сте работили успешно – те може да имат нужда от специалисти като вас в следващия си проект… Тази нагласа ще ви помогне да се отдалечите от „тук и сега” фокуса и да погледнете по-глобално на работата и живота си.
Поставете си дългосрочни цели!
Колко пари изкарвате в момента? Колко от тях заделяте настрана и как ги инвестирате? Кога искате да спрете да работите? Колко пари ще ви трябват, за да го направите? С какво искате да се занимавате и колко ще ви струва това? Какво трябва да промените и/или подобрите в настоящите си действия, за да постигнете дългосрочните си цели? Дори да ви се струват нереалистични или твърде отвеяни, отговорите на тези въпроси ще ви накарат да се замислите и да поставите основите на една „изходна стратегия” от фрийланса тук и сега към още по-голяма свобода и независимост след години.
Заделяйте пари!
Като фрийлансър, рано или късно вие ще изкарвате достатъчно пари, за да покривате месечните си разходи, някои прищевки, развлечения за свободното време… и ще ви остават пари! Започнете да отделяте пари – както споменах, пенсионна възраст няма; няма и пенсия 😀 Дали ще трупате пари в банка; ще направите застраховка живот; ще инвестирате в имоти, ценни книжа, злато, петрол, каквото друго ви интересува; ще развивате MLM бизнес; няма значение – важното е да отделяте процент от изкараните пари във фонд „бъдеще” – не забравяйте дългосрочните си планове, те са двигателят за работата ви днес и за отделянето на тези средства, нали? С подходящата нагласа и находчиво мислене, фрийлансът ще бъде приятен, доходоносен и сигурен начин да си осигурите чудесен живот и в дългосрочен план 😀
Е, то схемата е ясна и лесна. От всички проекти които ти възлагат избираш най-лесното и най-печелившото и почваш да го правиш за себе си, обикновено това ако е уеб проект , има голям шанс той да е с пасивен тип доход и си готов/а.
Докато мога 😀 Иначе напоследък съм се насочил сериозно към източниците на пасивни доходи. Засега съм на етап проучване, но при първа възможност преминавам към действие. Трябва да се мисли и за бъдещето, напук на версиите за края на света 🙂
А какво пречи докато си специалист на свободна практика да се осигуряваш на избрана от теб сума? Щях да задам въпроса за осигуровките (социални, здравни, пенсионни и т.н.) на малко по-късен етап, след като прочета повечето материали, но темата тук е подходяща, според мен, за дискутиране. Някой не се ли самоосигурява? Или поне има ли информация какво да правим, в случай, че искаме да се самоосигуряваме (освен “безценните” материали в страницата на НОИ, разбира се)?
Привет, Виктория!
Като физическо лице, мисля че не можеш да внасяш пенсионни осигуровки – преди не можеше, напоследък (разбирай последните 2-3 години) не съм се ровила и не знам дали не са променили закона. Както и да е – теоретично винаги можеш да се регистрираш по булстат, или да откриеш фирма, и така да се осигуряваш и здравно, и пенсионно, и допълнително ако искаш 😀 Въпросът е дали искаш да чакаш на държавата да ти даде пенсия? Аз не искам… и надали някой, който се е докоснал до фрийланса и се е занимавал успешно с това, иска 😉 Ще те питам пак за мнението ти за пенсия след година-две – след като си пробила и си поработила и ти така 😛
Ето и под една друга статия един подобен на твоя въпрос – http://bit.ly/z14VuK – мисля, че отговорът ми там е доста подобен… 😀
А знам тук за 2-3 читатели, които се самоосигуряват – къде чрез фирма, къде след регистрация по булстат – нека те да споделят своя опит с осигуряването 😀
Това си е чисто даряване на пари на държавата. Докато стане време да се пенсионираме сигурно пенсионната възраст ще клони към 70-80 години, а пенсиите все така мизерни. Не благодаря.
Хахах, да бе да, ей сега взех да си давам парите за пенсия.
1. Както са го подкарали, може да направят пенсионирането на 80г – не ми харесва това да се решава от други.
2. Не се знае докато дойде време за пенсия дали ще има свят или държава изобщо. Нашите баби и дядовци като са работили дали имат пенсии, утре мога да кажат, сори фалирахме няма пари за пенсии – не ми харесва да се доверявам на друг.
3. Пенсиите са един вид инвестиция, да вложиш пари сега и да ползваш по-късно, но защо да давам други да ми управляват парите – нима съм толкова прост?
Разчитай ти да се смилят и да те пенсионират и да ти дадат пенсия… 🙂
Подкрепям напълно горния коментар.
Моята стратегия е такава:
спестявам печалбата от месечната ми работа (приходите минус разходите по работата и оцеляването ми). От там използвам системата с трите “кофи”: сигурност, развитие, мечти.
Оставям около 60% от печалбата в “сигурност”. Останалите 40% разделям по равно между “развитие” и “мечти”. Когато се натрупа достатъчно във въпросните “кофи” си позволявам да предприема финансово интензивни израстващи действия или осъществяване на някоя мечта. Ето ви проста система, която не само се грижи за оцеляването ви, а и за израстването. Enjoy!
Заглавието ми хареса, после статията ме разочарова с генералните безлични препоръчки. Очаквам нещо повече от общи приказки, като например гледната точка на автора, а не усещането за превод на американска статия.
ПП Осигуровки може да се плащат поне последните 6-7 години. Данъци също. Неплащането на осигуровки ме навежда на идеята, че може би не се плащат и данъци. Не знам бъркам ли, но ми е противоречие с първия абзац на текста.
Благодаря ти за коментара, А! Защо така анонимно? Както и да е – не е важно…
Не съм сигурна каква точно е връзката с осигуровките и данъците; нито с първия абзац, нито със статията като цяло. Плащането и/или неплащането на осигуровки и/или данъци не променя въпроса “докога фрийланс?”, нито отговора му. Идеята на статията е да накара фрийлансърите, които четат блога, да се запитат ‘докога така?’… Както си пише в статията, идеята беше породена от коментар на читателка – замислих се за нещо, за което не се бях замисляла преди – та поставих ‘ребром’ въпроса и на читателите си…
Не съм сигурна защо статията е оставила у теб усещане за преводна американска статия, не е – както всички постове тук, авторска е и отразява моето мнение 😀
Споделих собствените си виждания по въпроса за времетраенето на фрийланс ‘краиерата’ ми – защото определено не желая да работя до 97 годишна възраст, но и не искам да чакам на пенсията, която държата (която и да е държава?!) би ми дала… Препоръките за едни са очевАдни, за други не чак толкова… Опитът сочи, че по-добре да кажем очевидното и да помогнем на някого не толкова всевиждащ, отколкото да премълчим и да не помогнем на мнозина 😉
Когато един ден спра да фрийлансърствам и съм наясно не само с after-freelance плана, но и осъществяването на стъпките от него, ще споделя и по-практични съвети за пасивния доход. Дотогава приятно четене на ‘генералните ми безлични препоръчки’ 😉 …ако искаш! 😀