Success Story: Интервю с Божана Димитрова

Божана Димитрова, накратко Боби, е графичен дизайнер. Фрийлансърства от Май 2011. Работи предимно по проекти за лого дизайн / корпоративна идентичност, илюстрации, инфографики, печатен дизайн, но развива с любов и желание дизайнерските си умения. Можете да се свържете с нея през LinkedIn.

Защо реши да се пробваш на фрийланс попрището?

Беше донякъде логична стъпка – получи се комбинация между добра идея и правилен момент. В началото на 2011 бях „редови” служител, но перспективите на маркетинговия и рекламен фронт още тогава не бяха розови. Обмислях някакви идеи, включително и тръгване със самостоятелна малка агенция на българския пазар – нещо, което също не изглеждаше особено реалистично. Имах достатъчно информация за freelance сайтовете, но в интерес на истината мислех, че ще бъде страшно трудно да се пробие с конкуренцията там. Имаше го обаче и това, че харесвам работата си, не исках да се преквалифицирам и никак, ама никак не исках да минавам през цялата процедура по смяна на работно място. Затова когато обстоятелствата се промениха и трябваше да избирам между това да запазя позицията, но да сменя основната дейност, или да напусна, аз реших да напусна и да се пробвам като freelancer. Веднага си направих профили в най-големите сайтове и малко по малко започнах да ги развивам.

Какви бяха твоите най-големите трудности в началото?

Да поддържам мотивацията да работя по профилите си, да ги подобрявам постоянно, да търся нови начини да привлека вниманието на потенциалните клиенти. Изненадващо е колко демотивиращи могат да бъдат няколко поредни отказа. Факт, при мен тази фаза отмина сравнително бързо – първият ми проект дойде около 10-12 дни след като започнах активно да кандидатствам, но за тези 10-12 дни получих околко 20 последователни отказа. Не беше приятно; трябваше да си припомням, че алтернативата е да ходя по интервюта J Подейства.

Какъв беше първият проект, който спечели? Кога? Какво научи от него за фрийланса?

Първият проект беше през Юни 2011, трябваше да правя серия от 15 илюстрации за уебсайт. В ретроспекция мога да кажа, че се получи страхотно, че именно това беше „прощъпулникът” – клиентът се оказа много коректна и приятна дама, която обаче обичаше да изпробва различни неща, да ги коригира и после да се връща към оригиналната версия. В комуникацията с нея научих много полезни неща за работата от разстояние, особено за предварителните условия в един договор и предоговарянето им.

Кога дойде вторият, третият и следващият проект – общо взето, кога разбра, че можеш да си изкарваш прехраната с фрийланс работа?

Следващият проект спечелих още по средата на изпълнението на първия – той беше еднократна задачка за страхотен човек, мина безпроблемно и приключи още преди първия (който беше по-мащабен и се проточи във времето). За следващите вече не си спомням – помня обаче, че това беше един от най-динамичните периоди от гледна точка на брой клиенти, с които работех. Общо взето след втория месец ми стана ясно, че с малко повече упоритост и късмет ще мога да поддържам стандарт и график, който да ми е удобен и да ми позволява да работя по нещата, които искам, когато аз искам.

Имаше ли моменти на отчаяние в началото и какво ти даде сили да продължиш напред и да пробиеш?

Отчаяние не, никога не се е стигало до там (и стискам палци да не се стига :D). Но определно е имало тревожни периоди, особено във времето, в което търсенето закономерно намалява. Когато си в началото, несигурността на тези моменти е достатъчна, за да ти докара леки пристъпи на параноя: „А ако вече никога не спечеля клиент?”. Нелогична мисъл в интерес на истината, но в такива моменти логиката не е най-важен фактор.

Мисля, че се отърсих сравнително лесно от тревогата благодарение на странния микс от непукизъм и оптимизъм, с който съм свикнала да гледам на такива неща. Нещо като „И какво от това, утре все ще мога да правя нещо друго, продължавам да имам ръце и мозък”. След което решавах да продължавам да правя това, което ми харесва, докато ми харесва, а нещата винаги се оправяха след известно време. До момента стратегията работи безотказно.

Какво ти липсва от „нормалната” работа, което не получаваш като фрийлансър?

Колегите – или някой около мен, който разбира с какво се занимавам, с когото да споделям не толкова работа или задачи, колкото идеи. Страничната гледна точка може да ти спести часове безсмислена работа. Офисът е забавен като среда, като взаимоотношения с хората. Но нищо друго не ми липсва – успявам да си осигуря всичко останало и да си създам идеалната за мен работна среда.

А какво ти дава фрийлансът, което не си получавала преди като щатен работник?

До голяма степен избирам върху какви проекти да работя. Има изключения, защото с постоянните клиенти на абонаментно обслужване се появяват и неща, които бих предпочела да пропусна, но са значително по-малко. Имам възможността да експериментирам с похватите, да работя само и точно когато ме нападне музата, да си оставям време за учене на нови неща.

При какви условия би оставила фрийланса и би се върнала на „нормална” работа?

Ако имам възможност, бих предпочела да не се връщам – харесва ми как работя сега, харесва ми развитието, което виждам в техниката си благодарение на този вид работа и на разнообразните проекти. Но евентуално бих работила за компания, която 1) не работи по закостенелия 9-5 модел и осигурява достатъчно гъвкаво работно време; 2) предлага ми да науча нещо, което не бих могла да науча извън компанията; и 3) успява да покрие поне настоящите ми финансови цели.

Опиши един свой типичен „работен ден”

Нямам ‘типичен’ работен ден – всеки е различен и зависи много от текущите задачи и от дозата вдъхновение.

Всеки ден задължително започва с нещо събуждащо. Скоро смених кафето с черен чай с мед и мляко – едно от добрите ми решения напоследък. Ставам (когато ми се става), проверявам си пощата, изваждам от нея всички коментари и нови задачи и актуализирам с тях to-do листа за деня – списък, в който задачите са разделени по клиент и по степен на спешност. Към всяка задача се прикачват коментарите и обратната връзка, като всичко е кодирано с цветове – предстоящо, завършено, чакащо фийдбек и т.н. Установила съм, че поддържането на такова списъче забележително подобрява продуктивността. След това започвам да отмятам задачи – принципно по ред на спешност, ако няма нищо спешно, започвам от най-интересните.

Периодично правя почивки, обикновено ги запълвам с нещо, което тотално да разсее ума ми от работата – разходка навън, книга, епизод от сериал, понякога просто търся нова музика, която да допълва плейлистата ми.

По някои проекти, които изискват повече мислене, предпочитам да работя късно вечер – след 11. По някаква причина това е най-продуктивното ми време, пък и така оставям големи части от деня си свободен за други дейности.

Какви са най-общо предизвикателствата, които срещаш в ежедневната си работа като фрийлансър?

• да се науча да казвам ‘не’, особено в моменти, в които новите задачи са спешни, възлагат се в последния момент, а аз трябва да работя извънредно, за да спазя сроковете им;
• да се науча да насочвам онези клиенти, които не са съвсем наясно за коя част от проекта са отговорни те и каква е моята роля, при това без да звуча като класна;
• да се науча да разпознавам с кои клиенти няма да се сработя (неизбежно има такива) и да приключвам възможно най-бързо и най-успешно договорите с тях;
• да се науча да се дистанцирам от работата и проектите, за да не се получава зацикляне на идеи. Случва се проект да ме увлече и да прекарам на него повече време, отколкото е полезно – това не е добре нито за мен, нито за проекта;
• да намирам нови източници на вдъхновение – работата ми е свързана със създаване на нови визии, нови елементи почти всеки ден. Понякога творческата половина от мозъка ми блокира и има нужда от някакъв вид стимулация, за да продължи да работи.

Имала ли си горчив опит с клиенти до момента? Какъв беше той и как излезе от ситуация?

Горчив не, но съм имала едно-две „ужилвания” – клиенти, които получиха началните концепции (а един от тях и работните файлове), и изчезнаха, без да плащат пълната договорена сума. По златните правила на фрийланса естествено и двата проекта бяха с авансови 50%, така че загубата не беше пълна.

Другите не толкова позитивни преживявания са свързани с клиенти, настояващи за микро-мениджмънт на задачите – нещо, което може да бъде изключително трудно, досадно и времеемко при работа от разстояние. Този тип надзор може да дава някакви резултати при офисна работа, но не и при фрийланс. Обикновено такива клиенти винаги остават донякъде неудовлетворени, което вреди на всякакви планове за дългосрочни бизнес-отношения.

Какво би посъветвала читателите, които тепърва поемат по пътя на фрийлансъра?

Преди всичко изберете нещо, което ви харесва – ако избирате поле за действие на принципа ‘там се правят повече пари’, свободата на фрийлансинга няма да е точно свобода за вас, ще бъде поредното задължение. Финансовата мотивация е прекрасно нещо, но не е нито най-дълготрайният, нито най-удовлетворяващият тип мотивация.

Ценете уменията и времето си – не ги продавайте на най-ниската възможна цена просто за да спечелите проект. Стойността, която вие давате на своята работа и умения, е част от образа, който клиентът ще си изгради за вас: ако вие самите смятате, че трудът ви е евтин, клиентите ще се съгласят с вас и ще запомнят това.  Това разбира се не изключва реална преценка за ценовия ви диапазон, но е хубаво да се помни, че на глобален пазар няма как да се конкурираш само на база цена.

Старайте се да учите нещо ново всеки ден, от всеки проект: добавянето на умения към портфолиото ви от квалификации ще разшири полето ви за работа и може да ви даде неочаквани предимства в основната ви сфера на дейност.

Научете се да търсите сами решения на проблемите и варианти за развитие – вие сте човекът, контролиращ темповете и посоката, в която ще върви кариерата ви, вие носите и отговорността да пресявате и управлявате проектите си.

Нагласата, че някой трябва да е отговорен вместо вас не работи.

Нагласата, че клиентът винаги е прав също не работи.

Нагалсата, че клиентът е шеф е съвсем погрешна.

Мислете за себе си като равноправен участник в бизнес-отношения и поддържайте този стандарт в мисленето, в комуникацията и в работата си.

И бъдете оптимисти : )