Success Story: Интервю с Габриела Митева

Габриела Митева е преводач, от Варна. От края на 2003г. работи като фрийлансър – Virtual Administrative Assistant. За подробности около работата й, можете да разгледате сайта й G.A.B.Y. Virtual Assistant, както и профилите й в 2 фрийланс сайта – в PeoplePerHour и в Guru.

 

Защо реши да се пробваш на фрийланс попрището?

При мен нещата започнаха малко по-различно…. Още докато работех с нормирано работно време и шеф (към 1996-1997г.) попаднах на инфо от американски списания и сайтове, че в САЩ (и някои др. държави) има възможности да се работи от разстояние или от вкъщи. Като вида на работата беше много различна – правене на пликове, сглобяване на играчки, текстообработка и т.н. Направих многобройни запитвания с надеждата, че някъде може и да приемат чужденци, за да работят от в къщи. Но отговорите бяха все едни и същи, че предложенията са валидни само за местни.

Но идеята, че може да се работи по този начин толкова ми допадна, че години наред не спирах да се опитвам, да събирам нужната информация и т.н. Бях убедена,че един ден това ще се превърне в реалност за мен! През 2003г. по семейни причини ми се наложи да спра да работя. И така стоейки си в къщи и имайки повече свободно време, продължих с търсенето. Интернет вече беше достатъчно развит в България, че предлагаше достатъчно възможности, за хора, които имат желание, да осъществят мечтите си!

Какви бяха твоите най-големите трудности в началото?

Най-голямата трудност в началото беше спечелване на първия клиент/ проект; и конкуренцията на индийци, пакистанци и др. азиатци (не съм расист, но условията, при които те работят са просто убийствени), които дъмпингират пазара и пречат на фрийлансъри от други страни да работят при нормални условия и привикват клиентите да изискват ниски цени за изпълнение при високи изисквания. А и несигурността в началото също си казва думата: има периоди на съмнение, липсва мотивация, не си убеден, че това, към което се стремиш, е осъществимо и доходоносно.

Какъв беше първият проект, който спечели? Кога? Какво научи от него за фрийланса?

Направих си регистрация в GAF още през 2003г, който вече е www.freelancer.com, но естествено в началото само изпращах оферти, които явно не се вземаха на сериозно. Продължих да си правя регистрации и в други подобни сайтове с пълната увереност, че все от някъде „ще изскочи зайчето”. И това стана през 2004, когато чрез GAF спечелих проект за link building за испански клиент – travel site. Поработихме 2-3 мес., през които въведох 2650 линка в сайта на клиента, но така и не ми написаха review в GAF. Следващия месец в резултат от регистрацията ми в сайт за virtual assistants се сдобих с нов клиент и нещата  лека полека започнаха да се получават.

След спечелване на 1-2 проекта, нагласата ми към фрийланса се затвърди, вдъхна ми увереност в собствените възможности и вече имах стимула, че съм на правилния път. Вече знаех, че трябва да продължа по него и да се боря за развитието на дейността, привличане на нови клиенти, придобиване на нови умения,  много четене на статии за фрийланса, успешни практики, и т.н.

Кога дойде вторият, третият и следващият проект – общо взето, кога разбра, че можеш да си изкарваш прехраната с фрийланс работа?

Втория проект се появи малко след приключване на първия, в резултат от регистрацията ми в сайт за virtual assistants. За следващите вече нямам точен спомен кога точно са се появили 🙂 Тъй като в началото проектите не бяха ongoing, имах достатъчно свободно време, за да чета и да се образовам за видовете проекти, за обичайните тарифи на час, за изграждане на моя собствена ценова политика, за начините на плащане, за полезни програми в помощ на фрийлансъра и т.н. Тогава в България не съществуваха сайтове за фрийлансъри или блогове за надомна работа, така че единствените източници на информация бяха чуждестранните сайтове.

Сега 8 г. по-късно мога да кажа, че повечето от клиентите ми са от САЩ, Канада, Англия, Швейцария. Нямам много разнообразни клиенти, но за сметка на това пък имам дългосрочни проекти и повечето от клиентите ми се връщат отново при мен. През 2009 г. имах и първия си български клиент, колкото и невероятно да звучи. Не знам кога ще се появи втори, трети и т.н.

Имаше ли моменти на отчаяние в началото и какво ти даде сили да продължиш напред и да пробиеш?

Оо, със сигурност имаше такива моменти, тъй  както всички колеги фрийлансъри са наясно, че освен, ако нямаш постоянни клиенти, в този вид работа няма точна дата за заплата и понякога, особено в началото нямаш никаква финансова сигурност. Но съпругът ми от самото начало ме подкрепя и когато съм имала периоди на отчаяние, несигурност или разочарование, винаги ми е помагал да се върна отново към правилния път и да бъда мотивирана. Четенето на форуми за фрийлансъри, virtual assistants също много ми помогна. А и когато започнеш да трупаш портфолио от успешно завършени проекти и имаш клиенти, които се връщат при теб, това е много мотивиращо и те зарежда с увереност в собствените способности.

Какво ти липсва от „нормалната” работа, което не получаваш като фрийлансър?

Единственият недостатък на фрийлансинга за мен е липсата на социални, реални контакти с хора – колеги и партньори! Но вече се убедих, че когато се срещнеш с някой от клиентите си от другия край на света – усещането е много особено, приятно, и се създават още по-стабилни бизнес контакти!

А какво ти дава фрийлансът, което не си получавала преди като щатен работник?

Това, което най-много ме привлича в този тип работа е независимостта, свободата да избираш кога, колко и с кого да работиш! И не на последното място – гъвкавостта и свободата да работиш от всяка точка на света, където има Интернет 🙂 Без задължително работно време, без да се съобразяваш с прищевките на шефа си и т.н. Не, че с клиентите не трябва да се съобразяваш, но просто усещането е различно. И всичко изброено по-горе ми осигурява повече време с децата и семейството… не пътувам толкова много, колкото искам, защото освен фрийлансинга си имам и ежедневните други задължения, но обичам това, което правя и се чувствам удовлетворена и полезна 🙂

При какви условия би оставила фрийланса и би се върнала на „нормална” работа?

Много често си задавам този въпрос… докато имам възможност да работя като фрийлансър, ще продължавам по този начин! Трябва да се появи много, много примамливо предложение за работа, което да ме накара да поискам да работя „нормална” работа отново или да съчетавам и двете. Но както се казва: Never say never!, така че човек никога не знае какво ще му поднесе живота!

Опиши един свой типичен „работен ден”

При мен всеки ден е напълно разнообразен… т.е. нямам изграден график за определен брой работни часове на ден/денонощие… Всичко зависи от проектите, по които работя в момента… някои от тях изискват определен брой часове на ден или седмица и се съобразявам с натовареността и крайните срокове. Работя през деня и вечер до към 23.30, но ако се наложи, работя и през нощта, макар, че избягвам проекти, които изискват това.

Някои от дните ми протичат по следния начин: от понеделник до петък – ставане около 7.30ч, подготовка на детето за градина, водене на градина, после в зависимост от другите ми ангажименти – може да се наложи да свърша някои други неща, несвързани с работата (напр. посещение в някое учреждение, банка, и др.), прибиране в къщи – малко домакинска работа, после на компютъра до към 16.30, след това отивам да взема детето от градина, малко разходка, след това вечеря и др. домашни занимания. И след като детето си легне към 22.00, отново на компютъра да се довършат задачите за деня. Понякога планирам от вечерта за следващия ден, а когато задачите са многобройни, от неделя за следващата седмица. През уикенда, отделям време на семейството си (разходки, пътувания извън града – и лаптопа е винаги с мен, разбира се :)) и работя по 2-3 часа. Тъй като съм зодия Близнаци и за тази зодия разнообразието е от особено голямо значение, затова и правя така, че дневният ми график да е различен 😉

Какви са най-общо предизвикателствата, които срещаш в ежедневната си работа като фрийлансър?

Първо, самият факт, че работиш като фрийлансър си е предизвикателство. През годините предизвикателствата са били от различно естество…. Но ако трябва да ги обобщя: комуникацията с клиенти заради разлики в часовата зона; напоследък често се натоварвам с повече работа, отколкото мога или ми се иска да свърша, понеже не обичам да отказвам на любими клиенти (а и понякога се получава така, че докато имам повече свободно време и започна да изпращам оферти за различни проекти, тогава някои от постоянните ми клиенти ми изпращат някоя нова задача и става доста адреналиново, но в такива ситуации използвам помощта на български колеги (subcontractors); тъй като съпругът ми работи в чужбина и отсъства през по-голямата част от годината, трябва да поема голяма част от неговите функции на родител и понякога балансът работа – семейство е много нарушен.  И още нещо, което често ми се случва: когато имам повече от 1 проект за момента и на ден трябва да работя по няколко проекта на различни клиенти, самото превключване от единия на другия си изисква достатъчно много концентрация и понякога е предпоставка за грешки 🙁

Имала ли си горчив опит с клиенти до момента? Какъв беше той и как излезе от ситуация?

За мой късмет, до момента не съм попадала на некоректни платци, което сигурно звучи като чудо! Разбира се клиентите ми са много различни и като темперамент и като вид бизнес и като националност. И всеки от тях си има неговите специфични особености. Ако проектите са еднократни и кратки, тогава няма много време за напасване и адаптация. Но ако са продължителни, с течение на времето се опознавате и някак си вече не обръщаш  внимание на някои чудатости (дължащи се на културни различия или темпераменти и възпитание). За момента горчивите ми преживявания с клиенти се ограничават до следното: заради недобре формулирани изисквания от страна на клиента и ненавременна комуникация от негова страна, не успях да извърша едно проучване в пълен обем, заради което получих 80% от плащането и не особено добра референция; много дразнещо за мен (а може и при други колеги да е така) е: когато получа запитване от клиент за оферта (тъй като освен чрез сайтове като Guru, Elance, PPH, аз работя и с директни клиенти) и му я изпратя и повече не чувам нищо от него.  А наскоро ми се случи и друг парадокс: бях одобрена за проект от клиент и след няколко уточняващи съобщения кога трябва да започна, той изчезна тотално.

Какво би посъветвала читателите, които тепърва поемат по пътя на фрийлансъра?

Сигурно голяма част от нещата, които ще напиша в отговор на този въпрос вече са дискутирани по много професионални форуми и блогове, но за всички, които планират да поемат по пътя на фрийлансъра:

Вярвайте в себе си и способностите си!

Ако планирате да работите с чуждестранни клиенти: направете си регистрации в повечето популярни сайтове за фрийлансъри, попълнете профилите си възможно най-подробно, абонирайте се да получавате уведомление във вашата област, веднага щом проектът се публикува и реагирайте своевременно с оферта; докато успеете да спечелите 1-2 проекта чрез някой сайт, може да работите и на по-ниски цени, само за да започнете да получавате препоръки от клиенти,  а след това, вече може да си изградите собствена ценова политика (в синхрон с настоящата на фрийлансърския пазар за вашата област); регистрирайте си PayPal и/или Moneybookers account;

Първоначално може да започнете работа като фрийлансър и без да имате сайт/блог, но тогава е необходимо да намерите възможно най-много бизнес директории или сайтове на професионални асоциации, където да се регистрирате и да оформите свои профили. Не на последно място, профили в LinkedIn, Twitter, Facebook и други социални мрежи.

Докато чакате да се появи първия клиент/проект, използвайте времето си за четене на подходящи материали от вашата сфера, за самоусъвършенстване, за контакти с други колеги от професионални форуми, рано или късно това ще ви помогне в работата!

Бъдете организирани, дисциплинирани, ценете своето и времето на клиентите си!

Спазвайте крайните срокове и поетите ангажименти! Това винаги се цени от чуждестранните клиенти.

Работа с български клиенти: Както бях писала по-горе, до момента имам само един български клиент, така че тук не мога да бъда много полезна с информация и съвети. До момента съм насочвала рекламата за дейността си предимно към чуждестранни сайтове, макар че имам регистрации и в български бизнес директории и търсачки. Моето лично мнение е, че болшинството от работещите български компании все още не са дозрели до идеята, че могат да използват фрийлансъри вместо щатен персонал за част от дейностите във фирмите. И причините за това са много разнообразни: до скоро липсваше каквото и да е регламентиране на надомната работа, свободните професии и т.н., типичната българска недоверчивост относно работното време, контрола и т.н., и много други.

И накрая, към всички бъдещи и настоящи колеги: Бъдете гъвкави в подхода си, ако един метод се окаже неприложим или неуспешен, опитайте с друг, но не се отказвайте! Развивайте се, бъдете организирани, дисциплинирани, коректни към клиентите си и много търпеливи, работливи и упорити! Успехът не винаги идва бързо, но комбинацията от горните условия, определено е предпоставка, че ще успеете и усилията ви ще бъдат възнаградени!!! 🙂