Success Story: Интервю с Румен Димитров

Румен Димитров е уеб, графичен, шрифтов, промишлен дизайнер и front-end разработчик. Преди 6 месеца изтрива всичките си профили по фрийланс сайтове, за да се стимулира да предприеме следващата крачка… Но все пак може да видите неговата работа в архива на портфолиото му за клиенти, както и сегашния му сайт и блог. Каква следваща крачка? Ще разберете ако прочетете интервюто 😉

Защо реши да се пробваш на фрийланс попрището?

От шести клас се занимавам с компютри, а от седми с програмиране. Още тогава ми стана ясно, че мога да работя за себе си, но не ми беше ясно как точно ще стане това. В десети клас бях готов да прекъсна училище за да стана програмист на свободна практика, но тогава имаше сблъсък с родителското тяло. Участвах в две национални състезания по уеб дизайн/информационни технологии, достигнах до челните им места и бях разочарован от ниското ниво на оценителите, които се оказаха университетски преподаватели. Тогава си казах, че ако искам университета да е предизвикателство, а не скука, трябва да не уча това. За една година смених напълно посоката, научих се да рисувам и влязох „Промишлен дизайн“ с идеята, че дизайнът ще подпомогне програмистките ми умения и ще мога да реализирам по-пълно идеите си. През това време исках да се занимавам активно с дизайн, но напълно бях забравил, че мога да работя по интернет. Все пак на моменти абсурдните изисквания на университета ми се виждаха повече от достатъчни за да съм зает по цял ден.

През пролетта на 2009-та попаднах на 99designs.com. Приех конкурсите там като добър повод да подобря дизайнерските си умения с реални задачи и започнах да участвам. Нямах много време (отново около университета), но забелязах, че доста хора печелят конкурси и видях, че и аз мога да го направя. Шансът беше 1:10. Една година по-късно, в странния момент между семестриалното завършване на специалността и дипломните защити аз се сещам за същия сайт, участвам и печеля. Четвъртото ми участие на сайта и $300. Не бях на себе си от щастие. Видях, че с около 4 часа труд мога да спечеля колкото някои мои колеги припечелват за месец на пълен работен ден. В последствие се оказа, че съм спечелил и редовен клиент.

От този момент нататък реших, че ще участвам в конкурси и шанса ми да изкарвам пари от това е много висок. Разбира се, не се получи така 😀

Какви бяха твоите най-големите трудности в началото?

В това начало (първото от общо две до сега) нямах никакви притеснения. След първия си сблъсък със сайтовете за фрийлансъри прочетох статия, където препоръчват за хората на свободна практика да си осигурят спестявания за поне 6 месеца живот напред преди да предприемат крачката. Така и бях направил — последните няколко години в университета трупах всичките си стипендии в една сметка, в която до момента на дипломиране бях събрал точно толкова, че да се изнеса от вкъщи и да работя по интернет без притеснения.

Стратегията ми в началото беше такава: участвай във всички конкурси, които ти допадат; в най-лошия случай ще имаш материал за портфолиото си, с което ще можеш да кандидатстваш по-късно.

Участието ми по конкурси в 99designs не донесе никакви печелби освен първата. Но не беше напразно. Оказа се, че много хора започнаха да посещават портфолиото ми и да се свързват с мен чрез него, а не чрез профилите ми по други сайтове.

Никога не съм се притеснявал, че закъснявам за някъде или че нещата не се случват достатчно бързо. Също така некоректни работодатели нямаше, докато не започнах да правя това, което казваха дизайнерите търсещи си конвенционална работа отдалечено.

Като цяло трудностите бяха да се установи дисциплина, моя и на клиента, че той ще получи отговор, когато аз съм готов да му отговоря, а не когато той го очаква.

Какъв беше първият проект, който спечели? Кога? Какво научи от него за фрийланса?

Както казах по-горе първият ми проект беше от конкурс, около 3 месеца преди да започна да правя това по цял ден. Този успех допълни предишната ми увереност, че това е начинът, по който смятам да изкарвам прехраната си. Логично е, ако за 4 часа изкараш парите си за месеца, това да е по-интересно, отколкото перспективата да отида някъде и да правя каквото ми казват, 5–6 пъти седмично по 8 часа на ден. Загуба на времето, с което иначе смятам да правя толкова други неща 😀  Не че не обичам това, което правех, просто не виждам защо трябва да правя само него.

Кога дойде вторият, третият и следващият проект – общо взето, кога разбра, че можеш да си изкарваш прехраната с фрийланс работа?

Следващите проекти дойдоха почти 3 седмици от момента, в който се отдадох по цял ден на работа на свободна практика. Тогава си бях поставил финансови цели, които исках да достигам всеки месец. Постигах ги, докато целите не станаха „нереалистични“: тогава дойде моментът, в който осъзнах, че за да спечеля повече пари трябва да работя още повече и това не ми хареса. Вече не ставаше въпрос за прехраната ми, а за жизнен стандарт, който гонех. Това, което трябваше да се промени, беше какво и как правя, а не колко.

Това, което ми се искаше да съм направил по-рано тогава беше да бях започнал да работя повече през odesk.com и да не си губя времето в спекулативна работа по конкурси. Да бях приложил същия ентусиазъм и увереност от работата за клиенти към създаването на продукти.

„След година ще ти се иска да си започнал днес.“

Също така ми се иска да имах по-голяма увереност в уменията си и да бях осъзнал по-рано факта, че това, което правя за клиентите ми, е с много по-висока стойност, от колкото аз си мисля. Това, че аз го правя лесно и бързо не означава, че цената му трябва да е ниска, особено ако е специализиран труд. Веднага след като видите с очите си и осъзнаете, че трудът ви се цени, е време да помислите какво можете да подобрите за да получавате повече. Дори и това да е само цената за час. За всеки влак си има пътници, намерете вашите.

Имаше ли моменти на отчаяние в началото и какво ти даде сили да продължиш напред и да пробиеш?

Моментите на отчаяние дойдоха, когато вече печелех пари. Бях отчаян от факта, че дори и да получавам повече пари, пак се налага да работя повече, отколкото ми се иска. Ако бях започнал да правя това 5 години по-рано, може би щях да се задържа по-дълго на този етап, защото тогава обожавах да стоя пред компютъра. Сега не смятам, че трябва да прекарвам толкова време пред него и затова се отчаях, че аз израствам, а жизнената ми ситуация изглежда все едно, че няма да се промени.

Тогава реших, че трябва да се вслушам в съветите на западните дизайнери и да последвам примера им — да си намеря по-доходоносна работа, за да мога да работя по-малко със същия финансов резултат. Това беше периода от живота ми с най-много разочарования и съответно най-много научени уроци. Изоставих старите си нископлатени клиенти в търсене на отдалечена работа за западни агенции, по-скъпи проекти и т.н. Търсене, което продължи няколко месеца и засили усещането в мен, че не правя това, което трябва да правя.

Тук идва момента на второто начало, което споменах по-горе.

Бях се “сринал психически”. Може би сринал е прекалено силно определение, но не виждах смисъла да правя каквото и да е. Знаех, че винаги мога да оцелея, не усещах нуждата от това да печеля за повече от това да осигуря прехраната си. В мен имаше дълбока съпротива към целия работен процес, главно защото клиентите ми искаха от мен неща, които смятах, че са под нивото ми и не ме развиват.

Какво ти липсва от „нормалната” работа, което не получаваш като фрийлансър?

Никога не съм бил на нормална работа и не смятам да бъда. Но разбира се има много неща, които дори и да не съм усещал ми липсват:

1. Срещите с хора с подобни интереси
   Предполага се, че се случват по-често в работна обстановка, ако работиш нещо, което ти харесва.
2. Възможността да приключа работа в 17-18 и след това да правя каквото си искам
3. Работна обстановка и колеги, които със своите умения и старание да ме мотивират да правя и мога повече

Липсваха ми до едно време. От там нататък започнах да ги атакувам както проблемите в работата си и да им намирам решения:

1. Срещи с хора
   Когато човек не е нито в работна, нито в учебна среда това става още по-трудно. Реших да приема следното твърдение за вярно: “Повечето хора, ходещи на работа, се ограничават само с нея и не израстват социално”. Затова започнах да ходя на танци. Малко по-късно добавих и бойно изкуство. Запасил съм се с още решения на тези проблеми, ако по една или друга причина горните две не ми стигат/вършат работа:
   • изучаване на чужд език в група
   • курсове по рисуване/повишаване на характеристиките
   • йога, други спортни клубове
   • курсове по фотография
   • членуване в други общества и дружества
   • доброволни дейности
   • пътуване/couch surfing
   • посещение на семинари и събития
2. Баланс между живот/работа
   Не работя събота и неделя, не си проверявам пощата, “насилвам се” да излизам с повече хора, отколкото обикновено. Приключвам всеки ден най-късно в 18h.
3. Започнах да посещавам Dribble, да следя всички известни хора от моите области на интереси в twitter.

Всеки от нас може много повече, когато започне да работи за себе си.

А какво ти дава фрийлансът, което не си получавал преди като щатен работник?

Дава ми свободата да избера дали ще изляза да се възползвам от атмосферните условия или ще стоя да работя. Също така мога да посетя роднини и приятели, кога си пожелая. Мога по всяко време да преценя, че това, което правя не е ползотворно и да го променя. Мога да сменя посоката на дейността си съобразно личностното ми израстване. Имам възможността да правя всякакви експерименти със себе си и околната среда и да намеря какво върши работа. Тази гъвкавост и потенциал са нещо, което много от “работещите” ми приятели чувстват, че им липсва. Аз вече не мога да си представя живота без тези възможности.

При какви условия би оставил фрийланса и би се върнала на „нормална” работа?

Ако някоя компания, която ми е изключително интересна ме покани да взема участие. Разбира се това ще е временно завръщане на “нормална” работа, защото бих отишъл да се уча, а страничните ефекти на това ще са свършената работа за тях. След фрийланса, това което за другите е “нормална” работа за мен е най-ненормалното нещо, което мога да правя.

Опиши един свой типичен „работен ден”

9:00	В зависимост от сезона времето ми за ставане се променя, но се старая до 9 да съм започнал. Първо отварям работния си дневник (истински тефтер от хартия), разбирам къде се намирам в цикъла на работа и ако не съм определил задачите от предишната вечер ги описвам сега. Нещо важно: описвам правилата за удовлетворение на края на деня (доста често след работа не се чувствам, че съм направил достатъчно). Обикновено това са часовете фокусиран труд, които искам да вложа днес и процента продуктивност, който искам да получа от RescueTime (софтуер записващ по какво и колко съм работил).
09-14	Работя с таймер, който нагласям спрямо настроението ми днес — ако не се чувствам добре или достатъчно мотивиран работя на интервали от 10 минути редуващи се с 2 минути почивка. В добрите дни работя по 25 минути с 5 минути почивка.
14-15	Когато уречените 3-4-5 часа свършат правя обедна почивка, в която почиствам вкъщи, чета книга, работя над уменията си или просто излизам за разходка.
15-16	Ако това е краят на работния ден, описвам в работния дневник какво се е случило, правя оценка, чувствам се добре, записвам статистически данни като кога съм започнал работа, колко съм спал предишната вечер, колко точно съм работил и субективна оценка по няколко показателя. Анализирам резултатите от посещенията на сайтовете ми съобразно продажбите/последните ми публикации в блога и си вадя изводи.
16-17	Проверявам си пощата за възможно най-кратко време (състезавам се с предишните си постижения за най-бързо почистване на входящата кутия). Отговарям на въпроси на настоящи и бъдещи купувачи, осигурявам техническа поддръжка. Запазвам някои от новинарските бюлетини, които съм получил, в Evernote за по-късно четене.ИЗКЛЮЧВАМ СИ КОМПЮТЪРА
17-20	Почиствам/готвя/тренирам/ходя на танци/разхождам се
21-23	Планирам утрешния ден, чета книги, слушам аудио програми, лекувам се (ако е необходимо) и заспивам

Малко разяснения:
Старая се възможно най-рано да си изключа компютъра, защото имам склонността да стоя пред него до късно в губене на време, което изяжда от продуктивността ми на следващия ден.

Времето за почивка е толкова важно, ако не и по-важно от работното време. Затова работя с таймер и равномерно разпръснати почивки по време на работа. Ако някой направи сметка на времето, ще се окаже, че работя дори по-малко. За сметка на това продуктивността ми в работното време е ~95%. Каква е тайната? Спирам си интернета. Поредния парадокс — разработвам продукти за интернет без интернет. Възможно е. Получава се 😀

Важна е ефективността, а не количеството вложено време.

Консумацията и създаването са два различи режима на умовете ни, затова прекъсванията са най-вредното нещо, което може да ви се случи по време на работа. Освен интернета отдалечавам всички телефони от мен.

Гореописаното може да изглежда на някои като прекалено крайно, но ако го правите по време, в което и другите са заети, те няма да разберат 🙂

Какви са най-общо предизвикателствата, които срещаш в ежедневната си работа като фрийлансър?

След първото начало предизвикателствата бяха, че клиентите ми искаха прости неща от мен, съответно за малко пари. А аз исках да работя по големи и интересни проекти, които те не можеха да оценят подобаващо. Най-вече нямах тази дисциплина, която имам сега, за да можеше времето да ми стига да направя нещата така, както ги искам. Тогава комуникацията с клиента беше около 50% от цялото време за работа.

Сега във второто начало предизвикателствата са да приоритизирам правилно задачите, които трябва да изпълня за пускането на следваща подобрена версия на продукта ми и работа по другите продукти. Разполагам с ограничен ресурс и е много важно къде ще го инвестирам. Мотивацията е ключова. Срещам проблеми с това да я запазя във върхово ниво за да мога да съм по-продуктивен за същия период от време. Четенето, работата и т.н. не са проблем. Но имах проблеми с тях. Най-вече с четенето. Преди време си мислех, че преди да започна нещо трябва да прочета всичко във въпросната област преди да започна. Сега съм точно на обратно — стартирам и уча само това, от което имам нужда в движение.

Имал ли си горчив опит с клиенти до момента? Какъв беше той и как излезе от ситуация?

Не мога да кажа за конкретен случай, но нещата, от които се пазех винаги, бяха — немотивирани клиенти, неясно дефинирани задания, подозрителни клиенти, клиенти, които не искат да заплатят поне 50% от труда ми авансово, и такива, които искат директна комуникация и незабавни отговори.

Немотивирани клиенти:

Когато те не са ангажирани с проекта аз не мога да бъда заразен от техния ентусиазъм и по-трудно намирам вдъхновение да изпълня задачата.

Неясно дефинирани задания:

Дори и да съм магьосник още не съм се научил да чета мисли. На моменти зад неясните задания се крие повече работа, отколкото си мислите. Веднъж така една начална страница за $200 се превърна в цял сайт за $200…

Подозрителни клиенти:

Всеки път, когато някой започне да ми обяснява неща, за които не съм го питал, да отбягва въпроси и най-вече да твърди колко много клиенти има, а аз не мога да намеря компанията му в интернет… тогава бягам 🙂

Авансово заплащане:

Нежелаещите да го направят са 99% измамници. За всички останали, включително и за мен като дизайнер, това действа ангажиращо и мотивиращо. Клиентът си мисли: “Вече му дадох $XXX, до къде ли е стигнал?”, аз си мисля “Вече му взех парите, трябва много бързо да му покажа резултат, за да не си мисли, че съм несериозен и че съм го обрал.” Това мотивира и двете страни.

Директна комуникация:

Имал съм клиенти, които са искали да си говорим по телефона, скайп и т.н. За нищо на света. Дори и така да се върши работа по-бързо, това е време, в което аз мога да работя, а не да бъда прекъсван. Освен това, в момента на директна комуникация много често се стига до такива моменти:  How a Web Design Goes Straight to Hell

За всичко останало тази онлайн-книга е много полезна:  Win Without Pitching – какво, кога как и защо трябва да бъде договорено, кога и на какво да се съгласим. Можем ли да повишим цените си след като сме работили с този клиент и т.н.

Какво би посъветвал читателите, които тепърва поемат по пътя на фрийлансъра?

Намерете си модел, човек от когото да вземете добри практики, които работят, и започнете да ги адаптирате за себе си. Ако все още живеете с родителите си или имате и друг доход — работете предимно за да учите, а не заради финансовата страна на работата.

Тествайте, тествайте, тествайте. Тествайте на кои сайтове колко опита ви трябват преди да си намерите работа. Тествайте идеи, които имате, с най-малко ресурси и обвързване. Какво ще стане, ако създам списък с често задавани въпроси за клиентите ми? Ще ги обърка ли това или ще намали комуникацията помежду ни (това е за добро). Тествайте реакциите при различни cover letters, тествайте различно отношение с клиента. Тествайте различни профилни снимки. Вижте кога работите най-добре в денонощието. Запишете резултатите и ги сравнете с тези от сегашното ви работно време. Пробвайте да си проверявате пощата веднъж дневно. Повече работа ли свършвате така или по-малко? Направете си ритуал преди работа, който да ви поставя в подходящото работно състояние на ума. Направете ритуал за всичко. Задавайте си въпроси. Какво искам да постигна с това действие? Какво иска клиента от мен? Имам ли умение или познание, което мога да предложа и да обогатя услугите, които мога да предоставя на клиентите си? Мога ли да трансформирам този ресурс в продукт — книга, урок, видео, скрипт, графичен елемент, нещо което спестява време и усилие на другите?

Създавам ли стойност или просто си губя времето? Бих ли желал да включа тази работа, която ми предлагат сега, в портфолиото си? Ако ли не (и можете да си го позволите) не я приемайте.

Какво ще стане ако не работя събота и неделя? Вижте как ще ви се отрази.

Прочетете интервюто отново — съвети има във отговора на всеки въпрос.

Благодаря на Румен за това изключително мотивиращо интервю.

Коментарите са отворени – подканям ви да споделите въпроси и мисли свободно 😀